Лени Рийфенщал е германска артистка, режисьорка и фотографка. Тя е истинска икона на своето време в Германия и както мнозина други е част от пропагандната машина на режима.
Лени Рийфенщал е родена в самото начало на 20 век (1902–2003) и през 30-те години на века става част от порпагандната машина на Третия райх с филмите „Триумфът на волята“ и „Олимпия“.
Сами по себе си това са шедьоври, могат да се сравнят с познатите у нас съветски филми „Бялото слънце на пустинята“ от 1970 година и „Александър Невски“ от 1938 година. „Триумфът на волята“ и „Олимпия“ са известни с техническите си иновации в киното. Но, да се върнем към Хитлер и Рийфенщайл …
Красавицата и диктаторът – Хитлер и Рийфенщал
Хората с власт са особено изкушаващи за хората на изкуството, културата , сега и спортът. Пример от нашето съвремие са Путин и гимнастичката Кабаева. Е, Лени Рийфенщал е била много по-красива, таланктлива и известна от рускинята. Естествено спекулациите за интимна връзка не спират и след войната.
Хитлер е силно впечатлен от Рифенщал и ѝ дава почти неограничени ресурси. След 1945 г. Рифенщал твърди, че не е била нацист, а просто артист. Никога не поема отговорност за пропагандната стойност на творбите си.
Критиците и я обвиняват, че е естетизирала фашизма и активно е съдействала на режима.
Разбира се, твърденията за интимна връзка са отречени от самата Рифенщал и други свидетели. През целия си живот тя поддържа твърдението си, че те са били само приятели и професионални партньори, и изразява, че не е търсил интимни контакти. Може и да е било така …
Рийфенщал като творец
Рифенщал изиграва ключова роля в реформирането на документалния и пропагандния жанр в киното, прилагайки нови техники като въздушна фотография, долна и висока перспектива, движения с камера по релси и забавен каданс.
След Втората световна война Рифенщал многократно заявява, че не е била член на нацистката партия, че не е знаела за Холокоста и че е „просто обожавала красотата“, а не политическата идеология.
Лени Рифенщал остава противоречива фигура: технически гений, но и лице на една от най-опасните пропаганди в историята. Статията подчертава, че творчеството ѝ не може да бъде отделено от историческия му контекст.
