Още преди 30 години, когато започнах първата си връзка, баща ми ме учеше:
– Влезеш ли в полемика за тези неща – празници и подаръци – само ще загубиш. Жените се гледат една друга, искат си цветята и да им честитиш с усмивка, за да са като другите.
След това ме погледна в очите, наведе се към мен и каза натъртено:
– Те се гледат една друга! Разбери го!
– За неща като празници и подаръци – прави каквото искат и ще ти е лесен живота. А пък ти си мисли каквото искаш.
И ето ме на – 30 години по-късно, аз обяснявам какво е осми март и получавам сръдни. Мъжете дето са чели „Инструкции за жени“, подаряват китки за осми март, четиринайсти февруари и каквото още е чула или видяла жена им и нямат проблеми.
Ама че ирония
Толкова е лесно. Достатъчно е мъжа и да демонстрира внимание, просто да и подари цветя и някакъв подходящ подарък – ритуалът е спазен, той е от добрите, може да прави каквото иска, а тя си трае, защото публичния образ е запазен.
О, уж има, но всъщност няма значение дали си е легнал с „най-добрата и приятелка“, важно е да има цветя и тя да се е равнила със стадото.
Ти (аз) раги ми нещастнико, мислиш за тях (жените) и опитваш да им помогнеш както можеш, ама не буташ китки. Значи си стинснат.
Женска логика.
Омръзна ми. От догодина ще им давам китки да са щасливи …
