- Сюжет
- Сценарии
- Актьори
- Ефекти
Преди всичко друго, уточнявам – това е лично мое мнение и никой не е длъжен да се съгласява с мен!
Току що изгледах „Сага: Проклятието на Сянката“ и още се питам – Толкова ли нямах какво да правя, че изгубих 100 минути от живота си в гледане на това?
Наскоро youtube ми предложи трейлъра на този филм и аз, като един фентъзи фен, се въодушевих. Първо прочетох потребителските отзиви в imdb.com и бях обнадежден, защото преобладаващите бяха „Приятен“, „По-добър, от колкото очаквах“ и т.н. Обърнах се и към българските форуми, където мненията бяха в другата посока и това вече ме жегна. И, речено сторено, ще се гледа. Не очаквах нещо велико, но предвид трейлъра и скрийншотите се настроих за нещо поне от сорта на „The Hunt for Gollum“ и „Born of Hope„, че и по-добро.
Историята на филма е доста банална. В някакъв фантастичен свят на хора, елфи, джуджета, дракони и орки, злия бог е впрегнал слугите си да му осигурят материализиране, като за награда ще ги направи безсмъртни и ще властват над разрушения свят. От другата страна рицар-духовник, служител на добрите богове, вербува един от лошите орки, освобождават една хубава елфка и заедно тримата спасяват света от господаря на Смърта. До тук нищо ново, като можем само да изключим идеята орките да са представени като раса, живееща мирно на земята, въпреки че въпросните слуги на злото са съставени основно от тях.
Броят на персонажите е изключително беден, нещо толкова нетипично за жанра. Освен тримата добри герои, фигурира и един лош орк, който има повече от десет реплики и две добри богини, появяващи се за няколко минути, които имат общо толкова. Статистите също не са особено голям брой, което трябва да ви навежда на мисълта, че масовките изобщо не оправдават името си. Всъщност изглеждат по-скоро като сцена на обща дезориентация, вместо на масова битка и добре, че като цяло са рядкост.
Сценарият – пълна трагедия! Напомня ми много на филмите от 80-те години, в които липсата на действия е компенсирана с плоски диалози. Изпъстрен е с „любимите“ ми възклицания от типа на „О! Но как…?! Това е невъзможно!“ (при появата на герой, който се очаква да е мъртъв или когато плановете на злите се провалят) и „Сега вече никой не може да ме спре ха-ха-хаааа!“ (когато злият е на път да изпълни пъкления си план за унищожение).
Актьорският състав и играта им – не е зле. Даже на фона на всичко останало е направо супер. Ричард Макуилямс е в ролята на Келтус, рицарят-духовник. Изиграва си добре ролята, без излишно гримасничене и изпълнява добре хореографията с оръжията в баталните сцени. Като добавим и репликите на героя му, които спрямо тези на останалите, са си направо чудесни, успява да ни спечели симпатиите.
Даниел Чачран пък играе елфката Немет, която е прокълната от Сянката и е тръгнала да минава на страната на лошите. Трудно е да се абстрахираме от абсурдното клане и бой, които отнесе, и след които се изправяше и се биеше все едно се е насмъркала с амфетамини, за това и е трудно да дадем оценка на играта й. Все пак, впечатлението от нея, с което остава човек след филма, е, че добре се би и добре влезе в ролята на воин, крачещ на границата между доброто и злото, борещ се със себе си. А и си е хубаво момичето, за това одобряваме играта й. 🙂
С останалите актьори, обаче, нещата не стоят точно така. Орките явно е трябвало да пресъздадат непохватни и недъгави създания, но резултата отново е един от „любимите“ ми (заедно с онези части от сценария) – влачи се една орда орки, които би трябвало да са гърбави и куци, но вместо това се вижда една банда дрипльовци, които подскачат приведени от крак на крак. Ще направя едно просто сравнение – вижте орките от „Властелинът на пръстените“. Въпреки вида си, се движеха като създания, готови за бой, каквито трябва да са – изправени, с нормални плавни движения, вдъхващи страх и респект, а не съжаление.
Атмосферата и декорите – можеше и по-добре. Употребата на филтри за светлина при камерите определено създава по-епична и фантастична атмосфера, но като при всяко нещо, когато се прекали не изглежда добре. Но все пак е по-нормално да виждаш небе, с преливащи към червено цветове във фентъзи филм, от колкото в „Местопрестъплението: Маями“ например (където също са големи любители на цветовите филтри). Избрали са добър терен, има ги величествените гледки, задължителни за жанра, има ги горите, има ги пустините, има ги и замъците. Те, в комбинация с доброто осветление много помагат за по-лесното сдъвкване на филма. Сериозен проблем, обаче, са нощните кадри, при които личи от хиляда километра, че не са нощни. Но да не ставаме прекалено претенциозни – все пак са се опитали.
Ефектите като цяло са малко, но хубави. В началото и в края за малко се появяват дракони, чиято анимация е много успешна. Също така и русалките, които се опитват да изкушат нашия орк, са добре изпипани, с плавни и реалистични движения, което, честно казано, не очаквахме. Това, което не направи добро впечатление е лицата на орките. Те силно напомнят на пародия на орките от „Властелинът на пръстените“, но някак си недовършени. Що годе добре беше направен и злополучният господар на Смърта. Мимолетната му поява на финала ми напомни на това, как най-вече си представях балрога от „Властелинът…“, вместо това, което бяха пресъздали там. Всичко навява на идеята, че са спестили от бюджета за статисти, за да пренасочат средства към ефектите.
Като цяло – слаб филм, със слаб сценарии. По всяка вероятност – и със слаб бюджет. Продуцентите Джон Лид (който също е и режисьор), Джейсън Фалър и Кийнан Грифин (последните двама са и сценаристите) определено има още на къде да се развиват. Цялото изпълнение на филма силно ми напомня за сериала „Търсачът на истината“, където трима статисти умираха във всеки епизод след не особено успешен опит за героична битка.
Все пак е оптимистично, че са опитали да сътворят един такъв свят с, очевидно, малко от гледна точка на Холивуд средства. Остава надеждата, че продуцентите ще продължат работата и ще намерят по-сериозни средства, което определено ще вдигне качеството на продукцията им. А до тогава ще чакаме излизането на някой по-добър фентъзи филм, освен „Хобит“, който да задоволи всичките фенове на този приказен жанр.
