От незапомнени времена човечеството се стреми да научат повече за света отвъд зримото. Древните истории за живота след смъртта, общуване със съществата повелители на съществуването отвъд света на живите, е сред любимите сюжети на всички времена и народи.
Индийските, скандинавски епоси си съперничат с древногръцките митове и легенди, за по-оплетени и плашещи истории за смъртта и ада, както и да го наричат. Ние българите също не се справяме зле, в нецензурираните (за деца) приказки има истории, от които на сценаристите на филми на ужасите в Холивуд ще им настръхнат косите и изпадат зъбите от страх. Препоръчвам на нашите читатели да отделят и някой и друг час на българското народно творчество, особено ако обичат страшните истории за таласъми, вампири, караконджули и други митични същества.
В европейското изкуство също от много години се пише за смъртта. Да споменем множеството книги, пиеси, картини с историята на Орфей и Евредика, а има и добра опера на Офенбах (Орфей в Ада). В училище се изочува „Ад“ на Данте, с чийто сюжет се заиграва и Мег Кабът в книгата си Пленница на смъртта“. Така че, четивото „Пленница на смъртта“ ще бъде близко като сюжет, на млади и не чак толкова любители на истории от света на отвъдното и допира му с нашия.
„На попрището жизнено в средата
намерих се в лес тъмен по зла чест,
че правий път сбъркал бях в мрачината.
Тъй буен, див и гъст бе тоя лес,
че спомня ли го, цял ме мраз побива:
при грозний страх, с кой пълни ме до днес,
смъртта дори едва е по-горчива;
но зарад благото, кое добих,
ще кажа що видях в таз местност дива.“
Из Божествена комедия — Ад
Данте Алигиери
За автора: Мег Кабът е съвременен романист от САЩ, жена в средата на 40-те си години, една зряла възраст за писане. Родена е в един от най-консервативните американски щати – Индиана, а според нас има значение къде е роден, отрасъл и живял автора на някоя книга. Като пример можем да дадем страховито страхотните истории на Стивън Кинг и неговия щат Мейн.
Госпожа Кабът е автор на 50 книги, като някои от тях издава под псевдоним. Известни по една или друга причина у нас са „Re: Някой като теб” – един от първите романи само от имейли, както и филмираният роман „Дневниците на принцесата”.
За сюжета на книгата:
Главната героиня Пиърс Оливиера се опитва да избяга и да се скрие от мистериозен ангел-хранител, който всъщност не идва от рая, а от ада. Тя копнее да се върне към познатия ѝ живот отпреди преживения инцидент, но ѝ е много трудно и се чувства едновременно част от този свят и отделена от него. Все пак Пиърс никога не е сама, защото някой постоянно я наблюдава. Невъзможно е да избягаш от царството на мъртвите, когато някой там те иска обратно.
Момичето се премества в друг град с надеждата да започне на чисто в новото си училище, но дори тук той я открива. Отчаяно иска да я върне обратно. Пиърс знае, че той не е ангел-хранител и тъмният му свят не е раят, но момичето не може да остане безучастно. Особено след като той се появява винаги когато най-малко го очакваш, но винаги когато Пиърс има най-голяма нужда от него.
Историята, в началото на всяка глава с цитати от Дантевия „Ад”, оставя читателите без дъх и дава много митологични и исторически нишки за по-любознателните.
Любовта, приятелството, страхът да приемеш различните, мисълта да опитомиш смъртта въпреки липсата на мъдрост и дълъг жизнен път – Мег Кабът е успяла да превърне своя роман в завладяващо четиво, което те кара да се замислиш за важните неща в живота… и отвъд него.
Издава: Издателство „Ентусиаст“
