Изпитвам искрено и дълбоко уважеине към французите като нация и то не само заради интелектуалният им елик, а и заради редовите хора.
Хей, француците започват просвещението, французите показват на цяла Европа, че може да се свали абсолютна монархия, французите са тези, които имат куража да свалят всяка система, която не работи добре.
Във Франция сега са в епохата на Петата република, те се противопоставиха на всемогъщите САЩ след втората световна война и имаха куража да излязат от военните структури на НАТО (върнаха се скоро) и да развиват собствена ядрена програма.
Ето тази карикатура е безмилостна критика към злободневната тема, че руските власти поощряват момичета да раждат, дори да са почти деца. Да, на Русия и трябват войници, ако не за тази, за следващата война. Ако не за Путин, за следващият луд диктатор от блатната империя в северна Азия.
Charlie Hebdo — френското списание, което не се страхува от скандали
Charlie Hebdo е френско сатирично списание, известно със своя провокативен, често брутално директен стил. Основано е през 1970 г. като продължение на по-ранното сатирично издание Hara-Kiri, което било забранено от френските власти заради „неуважение към националната траурна седмица“, свързана със смъртта на бившия президент Шарл дьо Гол. Самото име Charlie Hebdo е комбинация от името Charlie Brown (от Peanuts) и hebdo (съкратено от „hebdomadaire“ — седмичник).
Списанието е известно със своите безкомпромисни карикатури, насочени срещу религии, политици, институции и всякакви форми на власт. Charlie Hebdo проповядва пълна свобода на словото — без граници, дори когато това означава да се стъпче върху общоприетите табута. То редовно осмива всички религии — християнството, исляма, юдаизма — и не се колебае да публикува изображения и коментари, които много хора биха нарекли богохулни или расистки. Но според редакторите, задачата им не е да угаждат — а да провокират.
През годините списанието неведнъж е било обект на критики, съдебни дела, обществени скандали и дори бойкот от страна на определени групи. Един от най-спорните му моменти е публикуването на карикатури на пророка Мохамед още през 2006 г., след като датски вестник първи пусна подобни изображения. Charlie Hebdo подчерта, че има правото да се подиграва с религиите точно както с политиците — и че свободата на изразяване не трябва да има религиозни изключения.
Списанието е издавано от група журналисти, художници и активисти с леви убеждения, много от които са били открити атеисти и антиклерикали. Сред най-известните редактори и автори са Шарб (Stéphane Charbonnier), Cabu, Wolinski, и Tignous — всички те загиват при атентата през 2015 г. Но духът на списанието оцелява и след това: Charlie Hebdo продължава да публикува и днес, дори когато се налага да работи под строга охрана и в тайна локация.
Сукенди за реклама, ако имате нужда от заснемане на събитие, семинар, фирмено тържество, откриване на обект, свържете се с нашите приятели от СириусМ.
Атентатът срещу Charlie Hebdo — 7 януари 2015 г.
И тук идва страшното … заради карикатура на пророка Мохамед с бомба, двама мюсюлмани решиха да … убият. Ами така де.
На 7 януари 2015 г. двама въоръжени мъже, братята Саид и Шериф Куаши, проникват в редакцията на Charlie Hebdo в Париж и извършват масово убийство. В рамките на няколко минути те убиват 12 души, включително главния редактор Шарб, четирима от най-известните карикатуристи на списанието и двама полицаи. Мотивът на нападателите е отмъщение за публикуването на карикатури на пророка Мохамед.
Атентатът предизвиква шок по целия свят. Над 3 милиона души излизат на протест във Франция под лозунга Je suis Charlie („Аз съм Шарли“) — в защита на свободата на словото. Реакциите са смесени: от категорично осъждане на терористичния акт до критики към Charlie Hebdo за „провокации, които застрашават живота“.
Секунди за реклама – с гаражни врати на фирма „Ник Доор“ си осигурявате спокойствие и сигурност за дома и бизнеса.
Убийството оставя неизличим отпечатък върху френското общество и западния свят. То повдига остри дебати за границите на свободата на изразяване, ислямския радикализъм, и ролята на медиите в демократичните общества. Макар че редакцията загуби ключови фигури, списанието възстанови дейността си и продължава да съществува — и да провокира — и до днес.
