Spirit of Burgas приключи шестото си издание с вечер, в която най-ентусиазирани реакции от сравнително малобройната публика срещнаха хип-хоп легендите Wu Tang Clan и едно от най-надеждните имена на тежката сцена в момента – пост-хардкор групата Enter Shikari.
Събитието започна с излезлите половин час по-късно от обявеното „Ъпсурт“, а „Поп-фолк“ започна солидна за това време от деня публика. Българското хип-хоп трио излезе заедно с китарист, басист и барабанист, което разнообрази познатите хитове, а в сетлиста място намериха и новите „Ослушай се“ и „Бела жига“. Събралата се публика обаче се разпръсна за изпълнението на Che Sudaka от Барселона, комбиниращи ска, реге и уърлд по начин, напомнящ за музиката на Ману Чао. Междувременно пред едва двайсетина човека сцената на Jack Daniel’s беше открита от ентусиазираната млада пънк-рок група Bright Sight, която в края на миналата година издадоха дебютния си миниалбум (EP) „Три“. Изпълнението им даде сериозна заявка за бъдещи успехи, а след тях на сцената излязоха Them Frequencies и This Burning Day, също оставящи впечатлението, че в по-тежката страна на българската музика има какво ново да се види и усети.
След Che Sudaka главната сцена беше поверена на британците Enter Shikari, които излязоха пред рехава публика, но впоследствие събраха любопитството на по-голямата част от присъстващите. Трудната им за категоризиране музиката, преливаща от китари в електроника и от агресивни в баладични моменти, по никакъв начин не дистанцира публиката, а за това вероятно спомогна и близкия контакт с нея, отчасти на български. Сцената се оказа малка за тях, като членовете на групата често влизаха в публиката, в някои случаи дори се носеха по нея, а за финал те още един път прескочиха загражденията, но за да се отправят към морето.
След финала тежката страна на Spirit of Burgas продължи на сцената на Jack Daniel’s с Last Hope и вече гостувалите на предишни издания на фестивала Odd Crew и A-Moral.
Настроенията на главната сцена преживяха още няколко жанрови обрата. Очарователната белгийска певица Села Сю откри участието си по нетипичен за фестивал начин – с акустична балада, а цялото й изпълнение направи атмосферата по-скоро клубна. След лежерната и спокойна Села Сю, като че ли пееща без претенцията на всяка цена да привлече погледите, дойде редът и на най-очакваното име за вечерта – събралите се в оригиналния си осемчленен състав Wu Tang Clan, включващ успешно реализираните ли се в киното RZA и Method Man. Без почти никакви сценични и светлинни ефекти Wu Tang Clan излязоха за стегнато и ударно изпълнение, помрачавано единствено от честите проблеми със звука, които на няколко пъти подразниха и самите рапъри. Но, разбира се, без това да ги разсейва от добре оттренираните трикове, които бързо срещаха отклик в публиката и напомнянето за слабостта им към марихуаната – нещо, което се споделяше и от известна част от присъстващите на плажа.
След края на шоуто публиката остана съсредоточена пред главната сцена за диджей сета на Andy C и очаквания с голям ентусиазъм от стотици Dub FX, чиято музика, обединяваща реге, хип-хоп, бийтбокс и дръмендбейс, озвучаваше плажа до 5 сутринта. Шоуто му включи и импровизирано изпълнение с групата The Funky Miracles, които е видял по време на изпълнението им с Милена само няколко часа по-рано на сцената на „На Тъмно“.
Въпреки че не липсваха силни и запомнящи се изпълнения, тазгодишното издание на Spirit of Burgas остави противоречиви чувства с обикновено водещото до лоши резултати тип мислене „за всеки по нещо“. Очаквано то провокира разнородно, но трудно действаща като едно цяло публика, която в случая стана част от най-слабо посетения брой на събитието.
Макар и с присъствието на групи като изявяващи се по най-големите фестивали Editors, Chase & Status, Wu Tang Clan и Enter Shikari, за шеста поредна година остава отворен въпросът каква самоидентичност Spirit of Burgas търси, към какво точно се стреми и за кого го прави.