1936 г. е един от най-трудните периоди в живота на американския писател Франсис Скот Фицджералд. Той тъкмо е публикувал есето си „Крахът“ (The Crack-Up) в сп. „Ескуайър“, разглеждащо психическия и физически крах, който ще доведе и до смъртта му четири години по-късно, разказва „Гардиън“.

По време на престоя му в хотел в Северна Каролина писателят съставил списък от 22 книги, които биха могли да образоват подобаващо неговата лична медицинска сестра Дороти Ричардсън и… вероятно да я разсейват достатъчно добре в опитите ѝ да го държи постоянно трезв. Няма доказателства дали тя е била окуражена или по някакъв начин насърчена от този литературен „пътеводител“.

Трите тома самоанализ на Марсел Пруст от „В търсене на изгубеното време“ можело да бъдат заменени с единичния хумористичен том на „Най-добрите американски хумористични кратки разкази“. Ако на Ричардсън „Война и мир“ на Толстой ѝ се сторела трудна, можело да се утеши с остроумието на Оскар Уайлд или пък с пикантния кратък разказа на Катрин Мансфийлд „Градинско увеселение“.

В есето си от същата тази година Фицджералд описва дълбините на страданието, което изпитал, когато осъзнал, че той преждевременно се е пречупил. „Сега човек може да преживее крах по много начини – може да си пукне главата, при което силата на решението ти е отнета от други; или пък да се пропука телом, когато нямаш избор, освен да се отдадеш на болницата; или да се пропука откъм нерви…“

„Осъзнах, че през тези две години, за да съхраня нещо – някакъв вътрешен мир може би, а може би не – се отдръпнах от всички неща, които съм обичал, че всяко действие на живота – от миенето на зъбите сутрин до приятелите на вечеря са се превърна в усилие.“

Имайки предвид обстоятелствата, човек не може да не се замисли до каква степен той е визирал себе си, препоръчвайки труда на Гарднър Мърфи An Outline of Abnormal Psychology, или каква меланхолична близост е открил в пълните поетични творби на Джон Кийтс, особено в стихове като „Когато се страхувам, че ще престана да съществувам“, допълва изданието.

Вероятно едно от най-показателните качества на списъка е, че разкрива разнообразието и енергията на неговите читателски навици и тези на собствените му творби.

Пълният списък от 22 книги изглежда така:
„Сестра Кери“ на Теодор Драйзер
„Животът на Иисус“ на Ернест Ренан
„Куклен дом“ на Хенрик Ибсен
„Уайнсбърг, Охайо“ на Шъруд Андерсън
The Old Wives’ Tale на Арнолд Бенет
„Малтийският сокол“ на Дашиел Хамет
„Червено и черно“ на Стендал
Кратки разкази на Ги дьо Мопасан (в превод на английски от Майкъл Монахан)
An Outline of Abnormal Psychology, редактирана от Гарднър Мърфи
Разкази на Антон Чехов, редактирана от Робърт Н. Линскот
Най-добрите американски хумористични кратки разкази, редактирана от Александър Джесъп
„Победа“ на Джоузеф Конрад
„Бунтът на ангелите“ на Анатол Франс
„Пиеси“ на Оскар Уайлд
„Светилището“ на Уилям Фокнър
„По следите на изгубеното време“ – I, II и III том на Марсел Пруст
„Южен вятър“ на Норман Дъглас
„Градинско увеселение“ на Катрин Мансфийлд
„Война и мир“ на Лев Толстой
Пълните поетични творби на Джон Кийтс и Пърси Биш Шели