Графитите, средството с което политическите и социални тегоби намират своя израз, при това на възможно най-публичното място. Това е езика на улицата, а той е език, който трябва да бъде чут, независимо дали ни харесват или не. Графитите въздействие върху градската среда, а и върху обществата.
У нас преди по света
Не знам защо, но ми се струва, че българските графити, както и пънк музиката (макар признавам, че я познавам по-скоро бегло) запазват странен политически неутралитет. Като изключим надписите „разпределящи“ зоните на влияние на футболните агитки, малкото анархистки призиви, а и някой и друг изостанал във времето апел срещу НАТО, от времето на войната в Югославия, графитите на София са по-скоро изява на художниците, а не социално или политическо послание.
Някои компании, като доставчика на електрическа енергия за Западна България ЧЕЗ, откри начин да опази електрическите си табла от трудните и скъпи, за почисване плакати, като плаща на художници да ги превръщат в произведение на изкуството.
Практиката несъмнено е похвална, по-добре красиво табло, от колкото дебел слой плакати лепени един върху друг.
Политически маркетинг в чужбина, а у нас?
Без съмнение, за да има запомнящи се политически послания, е необходим и силен дразнител. У нас, за радост липсва такъв от ранга на стената разделяща Берлин или онази между Израел и палестинските територии.
Конфликта между Израел и палестинците, дава неизчерпаем източник на вдъхновение, на месните политически ангажирани художници. Всеки ден на тази стена се разиграва една малка трагедия.
Берлинската стена се превърна в края на 80-те години на 20 век, не само в символ на пилитическото подтисничество, но и в поле за изява на хиляди талантливи художници, които оставиха своите послания по дългото стотици километри съоръжение.
Чудя се къде са препратките в миналото, апелите за промяна или запазване на политическото статукво, осмиването на посланията на политиците, по стените у нас.
Една дълбоко разделена страна, до скоро с тоталитарен режим, след това с управлението на мюсюлманските братя, а днес управлявана от армията. Наистина, а сега на къде?
Скромните и неугледни графити у нас, малко приличат на тези в Русия.
Умишлено пропускам снимки, от коритото на Перловска река в София. На място, където общината е казала – заповядайте драги ми творци, изразете се, не е мястото за рисуване на графити. Моля ви господа и дами от столична община – корито на река между кварталите „Хаджи Димитър“ и „Васил Левски“? Хайде благодаря, залепете си вие плакати за следващите избори там, моля.
* Снимките, на които не е посочен друг източник, са на автора.