21 септември, 19.30 часа, Драматичен театър, Камерна зала
Народен театър “Иван Вазов
Режисьор: Ивайло Христов
Сценография и костюми: Марина Янева
Музика: Кирил Дончев
Участват: Марин Янев, Стефан Мавродиев, Илия Добрев
Трима стари клоуни се озовават пред врата с обява “Търси се стар клоун”. Помежду им възниква спор – кой е пристигнал пръв. Оказва се, че тримата са познайници от времената, когато са триумфирали на световните циркови арени. Славното им минало не е достатъчно да светло настояще и всеки един от тях се надява да бъде избраният за стар клоун. Докато чакат вратата да се отвори, те аналират, разказват спомени за радостните мигове, споделени с публиката. Изведнъж вратата се отваря…
Със спектакъла „Търси се стар клоун“ Народният театър отбелязва 70-годишнината на големия български актьор Марин Янев.
За автора:
Матей Вишниек е роден през 1956 г. в гр. Радауц, Североизточна Румъния. През 1980 г. завършва философия в Букурещкия университет. Тогава и издава първата си стихосбирка, а за третата – „Мъдрецът по време на чай“ (1984), печели наградата на Съюза на румънските писатели. Успоредно с поезията започва да пише пиеси и постепенно открива основното си призвание в драматургията. През 1987 г. емигрира във Франция. Работи като журналист в румънската секция на Радио Франс Ентернасионал-Париж. Автор е на около трийсет пиеси, издадени от най-престижните френски издателства. Носител е на награди на Румънската академия на науките, Асоциацията на драматурзите и композиторите на театрална музика във Франция, както и от театралния фестивал в Авиньон. «Дребна работа за стар клоун» започва да пише през 1986 г. в Румъния, а завършва през 1987 г. във Франция.
В България е играна пиесата му “Жената като бойно поле” от Театрална компания “Контрапункт” на сцената на Малък градски театър зад канала през 1997-1998 г. (реж. Владимир Петков), а “Машината Чехов” е преведена и поставена от Владимир Петков с клас актьори абсолвенти на проф. Елена Баева от НАТФИЗ на сцената на Младежкия театър, сезон 2002-2003.
Вишниек за пиесата:
Много бях харесал филма на Фелини «Клоуните». През цялото си детство страшно обичах цирка. И реших да разкажа историята на трима стари клоуни, които търсят работа. Така, за една година, точно преди да напусна Румъния, написах «Дребна работа за стар клоун». Днес установявам, че от всичките ми пиеси, именно тя има най-голям успех. Поставена е в 15 страни, сред които Германия, Италия, Португалия, САЩ, Австрия, Финландия, Дания, Полша, Русия, Молдавия, Турция, Бразилия, Аржентина, а също така има и около десет постановки във Франция. “Дребна работа за стар клоун” е пиеса, която съчиних за собствено удоволствие, за да се харесам на себе си или да възхитя другите. И ето, оказва се, че тя е може би единствената, която остава от цяла една епоха. Струва ми се, че след близо петнайсет години на изпълнени и изпълнявани мисии, има една пиеса или може би две, които са успели да преминат границата заедно с мен и да се наложат. Макар че това бе пиеса, написана в момент на умора.
Марин Янев:
Родителите ми ме заразиха с бацила театър. Баща ми работеше в театъра като театър-майстор. Отговаряше за декорите, всичко зад завесата, без актьорите. А майка ми беше гардеробиерка на костюмите. Цялото ми детство е пропито с грим, театрален прах и мирис на декори. И досега нося аромата на театъра, онази специфична миризма, която влезе ли у теб, няма излизане… Моят любим жанр е трагикомедията. Страшно го обичам и мисля, че той най-вярно отразява човешката душевност. В душата на човека живеят и двете състояния. Животът решава кое от тях ще се покаже на повърхността.
Павел Васев, директор на Народния театър, ми предложи пиесата, а аз избрах партньорите си Стефан Мавродиев и Илия Добрев, поканих и Ивайло Христов за режисьор.
Със Стефан ни събра проф. Крикор Азарян, бог да го прости, в спектакъла “Дванайсета нощ” в Младежкия театър. Играли сме заедно и в Пловдивския театър.
Стефан Мавродиев:
По време на репетициите се почувствах все едно отново бяхме в първи курс студенти.
Илия Добрев:
Има я особената игра между нас тримата. Ако някой смята, че ние – 70-годишните, не можем да играем, нека дойде да гледа “Търси се стар клоун”.
