Волфганг Амадеус Моцарт, Йохан Волфганг фон Гьоте, Рихард Вагнер, Алберт Айнщайн, Густав Малер и Томас Ман – шест изключителни личности, гении, постигнали безсмъртие в области като музиката, литературата или естествените науки. За тяхното дело и жизнен път са написани безброй трудове, а биографиите им са широко известни. Но как стои въпросът със съпругите на тези велики умове? Шестте жени  произлизат от най-разнообразни социални среди и се различават по своя интелект, образование, характер, темперамент, способност за съпреживяване и светоглед, но си приличат по едно: всяка е живяла за кратко или по-задълго в сянката на гений и така се е лишила от собствен живот. Те са оставили на заден план личните си желания и потребности, съзирайки житейската си мисия да служат на делото на своя съпруг – нерядко до пълно себеотричане. Не една от тях се е отказала от творческа  или научна кариера. Тези жени са играли наложената или самоналожена роля  с търпение,  примирение със съдбата, всеотдайност, придружена с неуморни грижи.

В своята книга историкът Фридрих Вайсенщайнер се застъпва за тези „жени в сянка“ и запознава читателя с техните биографии, написани на жив език и подплатени с интересни факти.

„Поправка на легло… поправка на ново легло… още едно ново легло за подмяна.” Това са задачите, които си записва Гьоте, след като е заслепен от бурната си любов към шивачката Кристиане Вулпиус. Тя споделя живота му 28 години и става негова съпруга, но въпреки това, обществото не я приема като достойна за поета.

Какви са били техните любовни вълнения разкрива Фридрих Вайсенщайнер в книгата си „Жените на гениите” (ИК „Рива”). Но австрийският историк не се ограничава само с интимния живот на Гьоте, а описва и онези представителки на нежния пол, оставили следа в съдбите на Моцарт, Вагнер, Айнщайн, Малер и Томас Ман. Техните любими са различават по характер, дух и интелект, но ги обединява фактът, че са били омъжени за хора, признати за гении в своята област.

„Всяка от тези жени – пише авторът – е жертвала личния си живот, оставила е на заден план собствените си потребности, съзирайки житейската си мисия в това да служи на делото на своя съпруг. Те са работили „в сянка” като домакини, секретарки и сътруднички, нерядко до пълно себеотричане. Не една от тях се е отказала от творческа или научна кариера.”