Наскоро писахме, че „Разказвачът от Маракеш“ е книга, която може би си струва. Е, сега вече със сигурност можем да кажем, че тя определено си струва!
Разказвачът любезно ни приканва да поседнем при него на площад Джама в Маракеш, за да ни потопи в романтиката на арабската нощ с разказа си за двама млади влюбени. Но, както той самия ни казва, хубавата приказка е като танца, нужни са поне двама и понякога разказвача става слушател, а слушателя – разказвач. И така, пресъздавайки събитията на една история, множеството слушатели вплитат собствения си живот и впечатления, обогатявайки приказката. Духът и атмосферата на арабския свят завладяват моментално, силно напомняйки за приказките на Шехерезада, разказани в „Багдат на запада“.
Книгата би станала любима на тези читатели, които обичат детайлното описание не толкова на местоположението, а на чувствата и мислите на героите. Покрай основния сюжет е описан детайлно и арабският начин на живот, неговите порядки, вярвания и разбирания за света, традициите в отдалечени ислямски земи и места, в които племенния строй още е жив. Времето в книгата сякаш е спряло и епохата, в която се развива действието е толкова незначителна, че лесно може да го отнесете и към днешно време, и към минали векове (лично аз си дадох сметка след първата една трета от книгата, че май не знам в кой век се развива действието и само споменаването на по-съвременни думи ме насочи, че е поне XX век).
След всичко казано до тук, от екипа на „Пет минути за изкуство“ само ще повторим – Това е книга, която си заслужава! Така че вземете я в ръце, приближете се по-близо до разказвача на площада, седнете и слушайте това, което ще каже.
За автора: Джойдийп Рой-Батачаря е добре образован индиец, роден в Джамшедпур, изучавал политически науки, философия (немска) и международни отношения в Калкута и Пенсилвания. Опознава света не само образовайки се, но и като запален пътешественик, макар да е жител на Ню Йорк.
За романа: „Разказвачът от Маракеш“ е първият роман от цикъл, чието действие се развива в ислямския свят и описва конфликта между традиционния, малко заспал свят в ислямските страни и повече или по-малко унифицирания свят на “глобалното село”, денонощните новини и знанието на един “клик”. Свят в който не помниш, защото машините пазят знанието вместо нас.