200-годишнината от рождението на Джузепе Верди и пристрастието на публиката към «Травиата» са сред основните причини за петата постановка на оперния шедьовър във Варна. Неговата премиера ще бъде представена не на обичайната сцена, както е било с всички досегашни версии, а в Опера в Летния театър – Варна 2013. Спектаклите на 8 и 11 юли от 21.00 ч. сред обвитите в зелен бръшлян кулиси на романтичния Летен театър обещават едно различно преживяване. Още повече, че прочитът на утвърдения творчески тандем – диригента Борислав Иванов и режисьора Кузман Попов, предлага интересни естетически решения. Двамата заслужили оперни дейци, автори и на постановката на «Травиата» във Варна от 1986 г., сега през 2013 г. надграждат своите виждания за пресътворяването на безсмъртния сюжет със съвременни художествени средства.

Танците от трето действие са дело на балетмайсторката Желка Табакова, а за музикалното представяне на хора се грижи младият диригент на Държавна опера Варна Стефан Бояджиев.

Режисьорът Кузман Попов е и художник на спектакъла – негови са проектите за декорите и костюмите. Цялостната визия, носеща изящния му авторски почерк, изгражда философски внушения и влизайки в тон с епохата, кореспондира със светоусещането на съвременния зрител.
Диригентът Борислав Иванов, известен като един от най-ярките интерпретатори на Джузепе Верди, поставял неведнъж досега «Травиата» на различни престижни сцени в България и по света, сега отново ще заложи на своя огромен опит и висок професионализъм.
Очакваме интересна интерпретация и от постоянния гост-диригент на Държавна опера Варна от Италия Франческо Ланзилота, комуто е поверена втората премиера.
Двете млади певици Ирина Йордакеску (Румъния) и Анжела Ниси (Италия) ще пресъздадат образа на главната героиня Виолета Валери, съответно в спектаклите на 8 и 11 юли. И двете са дебютирали във Варна, а варненците, които си спомнят проникновеното изпълнение на Ирина Йордакеску в същата роля преди две години, могат сега да направят своето сравнение.

История на творбата

Впечатлен от нашумелия роман на Александър Дюма-син «Дамата с камелиите» (1848) и театралната му версия (1852),  Верди възлага на редовния си литературен сътрудник Франческо Мария Пиаве да напише либрето. Той предава съдържанието в съкратен вид, промененя имената, дори заглавието, а Верди написва прекрасна музика. Но заради неудачно подбрания певчески състав премиерата на «Травиата» на 6 март 1853 г. във Венеция се оказва истински провал. Едва след този любопитен фалстарт започва истинският живот на най-популярната Вердиева творба, която вече 160 години шества триумфално по световните оперни сцени. Свидетелства за това известното изказване на самия Александър Дюма-син: “След петдесет години никой няма да си спомня моята “Дама с камелиите”, но Верди я обезсмърти в своята «Травиата».

Операта “Травиата” е сред основните репертоарни заглавия на Държавна опера Варна. Първата премиера се е състояла в далечната 1948 г. с режисьор Петър Райчев – основател и пръв ръководител Варненската опера и диригент Йоско Йосифов. Следва постановката от 1970 г. с диригент Влади Анастасов и режисьор Динко Чомаков; третата трактовка от 1986 г. е на диригента Борислав Иванов и режисьора Кузман Попов; четвъртата през 2009 г. на диригента Христо Игнатов и режисьора Александър Текелиев, за да се стигне до петата поредна постановка в 66-годишната история на оперния театър на 8 и 11 юли 2013 г., чийто автори са диригентът Борислав Иванов и режисьорът Кузман Попов.

Парадоксът „Травиата”

Историята на Виолета Валери е така точно психологически мотивирана и дотолкова жизнено правдива за собственото й историческо време, че от един момент нататък тя престава реално да съществува, издига се до пиедестала на една трагична любовна поема или на една сценична балада, до един модел на живот, в който конкретността е равнозначна на обобщение и символ.

Мари Дюплеси, Маргарита Готие, Джузепина Стрепони или Виолета Валери – има ли значение коя? – разказът е за тази, която нарича сама себе си Травиата, т.е. дерайлиралата, отклонената от правия път, но която таи дълбоко в сърцето си «блян нежен за щастие». Разказът е за една нощна пеперуда, белязана от смъртта, която сред шумния възторг от покорения Париж мечтае за истинска любов, давайки си сметка, че това е «Безумие». И избира безумието. Парадокс?!…

Крахът на илюзията не закъснява. Островът на любовта е химера. Верността – може би мираж. Щастието е кратък миг. «Безпътната» няма право да обича и прави саможертва. Втори парадокс?!…

Връщане към «светския» живот. Бал – псевдоциганки, псевдоматадори, псевдогадателки… Лавината се заражда в абсурдността на този псевдоспектакъл. Тя помита всичко, което е проява с истинска стойност. Сред фалша истината изглежда с измамен блясък. Може ли да има по-голям парадокс?

Да! Сама, изоставена, преминала през пролетта на първа картина, през лятото и есента на втора и трета, до зимата на едно човешко съществуване в четвърта картина, Виолета стига до осъзнаването на красивата самоизмама, че може по друг начин да се живее, стига до последния удар, който й нанася животът и умира в мига, когато щастието може би отново би било възможно…

И все пак – парадокс ли е да можеш да избягаш от себе си, за да намериш себе си? Парадоксално ли е единството, в което началото и краят, възходът и падението са вплетени едно в друго?

Фасада на богатството и любовта? Блян нежен за щастие? Красива самоизмама?!

Животът е миг. Истинското щастие – още по-кратък миг, но миг, който ни прави по-добри (Тезата е на Верди – «Любовта прави хората по-възвишени!»).

И все пак, наистина е парадокс и наистина е жестоко да виним и «този малък свят» разрушен, разпродаден…,едно легло…, един стол…, отнякъде струи светлина…, отнякъде нахлуват маските на карнавала… И следва краят, краят на едно «Безумие!»…

Мелодрама? Възможно.

Кузман Попов – режисьор