Евтини на брашното, скъпи на триците. Така казваме за някой, който се втренчва в маловажното, губейки от погледа си същественото.

И ето ги жените у нас – всяка година са готови да разкъсат всеки, който дръзне да каже, че нещо с празнуването на осми март у нас не е наред. Свирепо бранят извоюваното право на букет цветя и уважение в специалния ден.

В този ден минах покрай цветната менажерия от бутектчета за всеки джоб, балончета с хелий във формата на сърчица и размери на малък диван, всякакви захарни изделия в трогателни форми и каквито там боклучета са останали у търговците от разпродажбите на 14 февруари.

В разговорите има оплаквания, че няма още равноправие, сълзи и скърцане със зъби, че вършат домашната работа, а мъжете се излягали на дивана, чакайки салатата, бирата и … мача по телевизията. Но и очакването за букетчето, ресторантчето, подаръчето в специалния ден.

Ето го и поколението на тридесет – четиридесет годишните жени, които са разкъсани между „Сексът и градът“ и Осми март. Между феминизма и постигането на целите с деколте, къса пола и огнен поглед. Между „всичко мога“ и „ще дам половината работа на онзи колега, на когото се усмихвам“, а той я върши с готовност.

Няма да направя анализ на световните проблеми в отношенията между половете в текст от петстотин думи, защото модерния човек не може да се товари да чете дълги текстове, все пак има толкова важни неща във фейсбук и инстаграм. Искам само да кажа няколко важни неща на жените:

1. Не е по-лесно да си мъж, освен при пикаенето прав, за това е вярно.

2. Осми март е празник на трудовата жена. Той е такъв празник, заради онези жени преди сто и петдесет години, които не са имали право да гласуват, на синдикати, получавали са мизерни заплати, не са имали никакви болнични. Били са лесно заменяеми еднодневки в месомелачката на едрия – вълчия капитализъм.

Те са имали смелостта да се изправят срещу биячите на фабрикантите и са извоювали по-достойни надници, синдикати, болнични, отпуски.

3. Няма нужда да се доказвате, че можете да правите това, което правят и мъжете. Повечето мъже се хващат на тежък труд, за да издържат семейството си с риск за здравето. Машинисти, работници в химически цехове и заводи, полагащите асфалт, миньори, електроженисти работещи с аргон и какви ли не други опасни професии – това са мъже, които се жертват.

4. На осми март не се празнува жената домакиня, колкото и това да е тежка работа. Не случайно до преди няколко десетилетия е имало „професия домакиня“ – домашния труд е също толкова изморителен, колкото и труда на някой работник във фабрика или на строеж. И двете страни са били наясно с това и не е имало спорове кой е по-голяма работа. Един без друг не са можели. И е било така от хилядолетия.

5. Света се промени и домакини в класическия смисъл вече почти няма. Ако вие доброволно вършите цялата къщна работа, освен ходенето на редовна работа за заплата – честито, получавате букет китки и кутия с бонбони.

6. Художествената гимнастика за мъже е по-яка работа от вдигането на тежести за жени.

Не е ли? Е, ако не е точно така, поне е повод и някой от нашия пол да получи цветя (и бонбони с целувка по бузата след състезание).

п.п. Този текст е провокиран от жена с толкова бърза мисъл, че умее да спори и сама със себе си. Браво на нея.