Никос Казандзакис е навярно единствения балкански автор (Орхан Памук не е точно балканец), когото можем да наречем с чиста съвест световно известен. Освен че е с право почитан за таланта си, той е и приятен за четене (Кант и Кафка са известни, но неприятни за четене, нали?). За това и с радост, макар и с малко закъснение отбелязваме издаването на романа „Капитан Михалис“ на български език. Честито на четящите.
През хилядолетията труда на преводача е ценен не по-малко от авторовия (да си спомним превода на седемдесетте на Стария Завет от юдейски на гръцки), за това си струва да отдадем заслуженото на господин Георги Куфов, който е почетен с най-високото гръцко отличие – „Златен кръст на Почетния легион“, именно заради преводите си на Казандзакис. Поклон и от нас.
За книгата
Романът е епична приказка, писан е на френския лазурен бряг в периода 1949–1950 година. В центъра на повествованието е капитан Михалис, непримирим и твърд гръцки патриот, олицетворение на борбата за вярата и страната, за християнството и исляма, борбата за свобода, за разграничение между доброто и злото. Герой не просто на книга, а почти олимпийски …
Романът представя остров Крит в края на 19 век – тежки времена на неразбирателство между християни и мюсюлмани. В китно селце на красивия остров се разразява кървава битка между идеологиите на двата етноса. Християните вдигат бунт срещу османското управление на острова, в което главни действащи лица са водачът на бунтовниците капитан Михалис и Нури Бей – местният турски управник. Двамата герои са кръвни братя, но стоят от противоположните страни на конфликта, превръщайки се в смъртни врагове.
Казандзакис придава човешко лице на историческите събития, разкривайки приятелствата, любовта и надеждите на страните в битката. Сюжетът разглежда сложните отношения между хората, които дълго време са живели в мирно съжителство, но идеологията ги разделя и превръща във врагове. И всички те стават жертви на войната. На територията на приказната природа на Крит се разразява кървава борба, която завинаги ще наруши мира и ще промени историята.
Днешния ден
Е, епичните истории от 19 век са леко побутнати под килима в днешните дни на политическа коректност, глобализация, интеграция и добросъседска обич (която излъчват политиците и търговците). За да сме докрай честни пред себе си и дедите си обаче, е добре нашата толерантност да стъпва върху разбирането за значението на миналото ни.
Четете Казавзакис, както четете Вазов или Каравелов. Полезно е и в днешния ден, вярвайте ни.
