Имам удоволствието да представя една страхотна книга, на която попаднах наскоро – „Герои“ от Джо Абъркромби. Страхотен фентъзи роман, написан без странични истории, предистория и недомлъвки, които да оставят чувствтото на недовършеност (или „незапочнатост“, ако има такава дума) на сюжета. Под това имам предвид, че историята започва, развива се и свършва само в тази книга, а малкото препратки за събития от преди текущото, са разяснени изключително бързо и ясно, без да се налага до края да четем и да се чудим, примерно, какъв е проблема помежду им на тези двама герои. Писателят (а и преводачът – адмирации и за него!) много добре балансира между епичното описание на персонажите и пейзажа от една страна, и ежедневните действия и разговорните, на места вулгарни и цинични, диалози от друга. Историята до голяма степен напомня на смесица между „Чудовищна команда“ на Пратчет като атмосфера, събития и до някъде хумор, и „Песен за огън и лед“ на Дж. Р. Р. Мартин, като език, жестокост и реалистично описание. И в духът на този реализъм ясно ни се представя, че в живота, и най-вече на бойното поле, никой не е само герой или само страхливец – всичко зависи от това как ще се стекат обстоятелствата!
Карта на битката при Героите. Снимка: www.joeabercrombie.com
За книгата:
Написана през 2011 г. и издадена в България през юли тази година от издателство „Колибри“, „Герои“ е част от самостоятелните романи на Абъркромби, чието действие се развива в изградения от него свят на предишните му книги. Действието се развива непосредствено преди, по време и малко след една епична битка между войните от Северът и армиите на Съюзът. На бойното поле се срещат стари приятели и стари врагове, като не всички приятели са от едната страна и не всички врагове са в противниковите армии. Това е фантастична история за морала по време на война, ужасите, съпътстващи сраженията, за смелоста и страховете на войните, за амбициите и лудоста на управниците.
За авторът:
Джо Абъркромби. Снимка: www.joeabercrombie.com
Джо Абъркромби е британски фентъзи писател, автор на няколко бестселъра в жанра. Роден е в последния ден на 1974 г. в Ланкастър, където израства и завършва в Кралското училище. Дипломира се в Манчестърския университет със специалност психология. Преди да се захване с писане е работил няколко години в киното като редактор, предимно на документални филми. Написва първият си роман, „Гласът на острието“, през 2004 г. и след 2 години търсене на издател успява да я издаде през 2006 г. Книгата е първа част от поредицата му „Първият закон“ и е определена от критиците като нова стъпка в развитието на фентъзи жанра. През 2007 и 2008 г. излизат другите две части от поредицата – „Преди да увиснат на въжето“ и „Последният довод на кралете“. В годините след това излизат няколко самостоятелни романа, чието действие се развива в изградения вече свят на „Първият закон“ – „Отмъщението на Монца (2009), „Герои“ (2011) и „Red Country“ (2012).
В края на 2010 и до средата на 2011 г. издателство „Колибри“ пуска трилогията „Първият закон“ и на българския пазар, а през юли тази година имахме щастието да ни зарадват и с „Герои“. От същото издателство обещават следващата година да издадат „Red Country“ и ние определено чакаме с нетърпение.
Откъс:
Стар съм вече за тия работи – мърмореше Кърнден Гушата, стиснал очи от болката в съсипаното си коляно. С всяка следваща крачка болеше повече. Крайно време бе да се оттегли. Повече от крайно време. На тия години трябваше отдавна да е седнал на верандата зад къщата, да гледа усмихнат залеза над водата и да отмаря след дълъг ден, прекаран в честен труд. Не че за момента имаше къща, но един ден като се сдобиеше с такава, щеше да си я бива.
Когато намери пролуката в порутената стена, сърцето му заблъска в гърдите като ковашки чук. От дългото изкачване по стръмния склон, от високата трева, която се оплиташе в ботушите му, от проклетия вятър, който едва не го събори на земята. Но най-вече, ако трябваше да си признае, от страх, че ще умре на върха на проклетия хълм. Никога не беше се имал за кой знае какъв смелчага, но с годините ставаше все по-голям страхливец. Странна работа – колкото по-малко живот му остава на човек, толкова повече го е страх да го загуби. А може би човек просто се ражда с колкото смелост му е предопределена и с всяка следваща битка част от нея си отива, докато накрая не остане нищо.
