Това не е материал за чудесния филм, за групата „Уондърс“ от наистина вече доста далечната 1996 година. В „музиката която правиш“ ще говорим за музика, също като във филма „Музиката която правиш“, но ще дадем примери с добра, модерна и не особено популярна у нас музика създадена в Европа.

Вероятно езиковата  бариера е големия проблем на европейските творци, всеки твори най-чене на родния си език, а когато го прави на английски това е компромис, който не винаги се отплаща. За около 85% от жителите на ЕС английския не е роден език. В САЩ е друго, там творците имат достъп до 350 милиона души в родната си страна, канадците и за целия свят, който ще не ще учи английски.

И тъй, ще дам няколко примера за добра европейска музика, която е достатъчно комерсиална и радиофонична без да бъде пошла. Няма какво да се лъжем, чалгата не е наше изобретение, във всяка страна си имат музикален стил любим на по-ниско културната и необразована част от обществото. В това няма нищо лошо, за всеки концерт си има публика и за „Сватбата на Фигаро“ и за сватбарите във Факултето, нали?

Първото предложение е от френско езичната част на Белгия. Запознайте се със Стромай и една иронична закачка с жените. Направихме компромис с качеството на картината, за да има субтитри.

 

Второто предложение е от Франция. Мулти културализъм в действие, човекът е роден в раздираната от войни Демократична Република Конго, но намира свой нов живот във Франция и прави чудесна кариера. Впрочем това се води рап. Не прилича никак на американския рап от гетата, много мелодична и танцувална поп музика от Ганди́ Джюна́.

 

Номер три. Цигани музиканти. Е, ние си имаме циганските оркестри, в Унгария имат оркестъра на 100 цигани, които свирят най-вече симфонична музика, от Испания бяха познатите в миналото Джипси кингс, а Кенджи́ Жира́к е французин, много млад и талантлив. И да, това в клипа е симфоничен оркестър.

 

Четири – добре дошли в Русия. Не, нищо общо с любимите потриотари на другаря Путин, нито пък безкрайно дразнещата руска поп музика, в сравнение с която творчеството на Веско потничския си е почти изкуство. Ще представим някогашните бунтари, а сега умилкващите се във властта и усърдно деградиращи в последно време (какво ли не правят парите) „Ленинград“. Това е може би последната тяхна песен, която си струва да се чуе, след като се разделиха и с певицата от клипа групата сериозно деградира и се вля в руската поп музика и масова бутафория. Все пак това си струва …

 

Пет е от Германия! Шегувам се! Немците са много добри във фолк метъла и рока, но поп музиката им е като руската – не я бива. За това да отскочим до съседна Австрия и да чуем Паров Стелар. Албума е стар, но пък радва ухото, а танцът в дъжда е сред любимите ми.

 

Шест за швейцарците от Елвейти. Симпатичната група е вече с доста дълга история и пеят на английски, което е и нежен преход към седмото предложение. Елвейти свирят чудесен поп метъл, който според мен е много приятен за тананикане със сутрешното капучино.

 

Седем е за добрата стара Великобритания, която скоро ще ни махне за довиждане. Избрах една поп песен на момиче (на 30 години вече) от Уелс, която е на половина гъркиня (мулки-култи му казваха немците) и е отрасла в Уелс и Гърция. Баща и драснал от топлата ни южна съседка, а нисичката ми смугла дъщеря направи чудесна кариера като поп певица на мъгливия остров. Ето една песен на Марина Ламбрини Диамандис избрала артистичното име Марина енд да диамъндс, хитро, а? Песничката е доста стара, но текста си го бива.

Желая ви приятна седмица.