Фестивалът „Сцена на кръстопът“ в Пловдив представя „Медея-майка ми“ на 11 септември, 19.00 часа в Дома на културата „Борис Христов“ (бившия Синдикален дом)
Постановката използва мита за Медея, но действието се развива днес, в родното градче на Иван Добчев – Харманли. Историята е свързана с болезнени въпроси като: Какво знаем за съдбата на децата, чието зачеване, износване, раждане и отчуждаване е процъфтяващ бизнес у нас? Знаем ли, че част от тези деца се отглеждат нелегално, за да се продадат за органи? Къде става това? Знае ли Европа тези мръсни тайни?
Маргарита Младенова:
Спектакълът „Медея, майка ми“ поставя въпроса за изчезващата човечност, за състоянието на майчиния инстинкт и превръщането на раждането в семеен бизнес. Ние търсим отговор на въпроса коя е лошата майка, тъй като Медея е синоним на такава жена. Дали лошата майка днес е тази, която постъпва зле със своите деца, или това е онзи цивилизационен механизъм, който изхвърля определена категория хора. Представлението не е сантиментално –ние нито жалим, нито съдим героите, а правим един артистичен безпощаден анализ за човека извън картината, за малцинствата, за нашето безразличие. Целта ни е да извадим зрителите от състоянието на „свикналост“. (БГНес)
Иван Добчев:
Този проект има доста странна съдба. Ние решихме в „Сфумато” да започнем да се занимаваме с нещо, което е много топло, което става около нас. Тръгнахме към мита за Медея като нещо, което по някакъв начин може да има връзка с това, което се случва в нашето Средиземноморие днес. Вниманието ни се насочи към ония жени, които забременяват, отиват в Гърция или в Италия, там раждат децата си, тези деца се продават, за да бъдат отглеждани, а някои от тях и за органи. Децата стават бизнес, даването на сперма е бизнес, даряването на кръв – това, което ние наричаме „кръводаряване“, също е бизнес и този бизнес има много сериозна организация. Започнахме от четенето на Елиас Канети, роденият в България нобелов лауреат – евреин, който, знаете, е написал един прекрасен текст. Казва се „Спасеният език“. В него се отделя голямо внимание на детството му в Русчук. Канети твърди, че всичко, което му се е случило тогава, е имало отражение върху целият му живот, т.е. целият му живот е имал своето оправдание, своите натрупвания в тия първи шест години в днешното Русе. Така се появи необходимостта това място да стане моят роден град Харманли. Спомените ми от детството започнаха да стават обект на сцените и да стават плът на спектакъла, на сценария. И някак си в този контекст започнахме да търсим възможната майка на нашия герой Божидар. Към това сме прибавили шест документални монолога на деца – момчета и момичета, които са изоставени – живели са без родители, живели са в нашите домове за деца. Някои от тях – на улицата. (в. “Култура”)
Невена Калудова:
Едно от най-големите предизвикателства в репетиционния процес на „Медея – майка ми” беше сблъсъкът с документалните монолози, които ние – актьорите от спектакъла, изпълняваме. На мен се падна разказът на една действителна, съвременна Медея. За разлика от митологичната героиня обаче тази жена от покрайнините на София убива децата си не от ревност, а от страх. Историята ме потресе. Още повече, че неотдавна самата аз бях станала майка и чувствах темата извънредно болезнена. През последния театрален сезон гастролирахме с „Медея -майка ми” в много български градове и срещнахме най-разнообразна публика. Смея да твърдя, че никъде зрителите не оставаха равнодушни към спектакъла, а това по същество е нашата цел.
“МЕДЕЯ, МАЙКА МИ” е носител на награда “ИКАР 2013” за най-добър спектакъл
Постановка: Иван Добчев, Маргарита Младенова
Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова
Музика: Асен Аврамов
Участват: Елена Димитрова, Невена Калудова, Димитър Николов, Бойко Кръстанов, Ивайло Драгиев, Антонио Димитриевски, Станислав Ганчев, Маргита Гошева
