От 30 юли 2013 г. в осемдесетата поред изложба Арт Галерия „Ларго“ ще представи варненския художник Веселин Костадинов.След почти петгодишно сътрудничество с галерията и участие в много нейни сборни изложби, Костадинов за първи път представя самостоятелна изложба в „Ларго”. По известен като скулптор, в настоящата експозиция варненецът дава превес на живописните творби. Тема и вдъхновение за автора са серия от малки истории, представени в малък формат, изпълнени с темпера върху дърво. Това е третата изява с такива картини за тази година на Веско – първата беше самостоятелна изложба през пролетта във Франкофонския център във Варна, втората изложба тече в момента в галерия Reg Art Manifacture във френския град Руан и третата серия картини ще можете да видите в галерия „Ларго”, като колекцията е наречена „Малките истории на един художник”. Разбира се, освен 19-те „малки истории” почитателите на Веско Костадинов ще могат да видят пет малки пластики на автора, изпълнени с неговата позната техника от бронз и цветно стъкло.
С много вдъхновение, сюжетно разнообразие, загатнати мечти или разочарования, тук-там намигане към публиката и самоирония се отличават „малките истории” на художника. Картините са с формат 30/18 см., изпълнени с темпера върху дърво, еднакво рамкирани, подредени в малки тематични серии. Това е умишлено търсен от художника ефект. Като парченца от калейдоскоп се редуват по стените на галерията творбите, сякаш слушаме малките историйки на седнали на маса край плажа стари морски вълци, или рибари, или група артисти, или може би просто приятели. Които се редуват в разказването на закачливите си, полуистински, полуизмислени истории, пълни с летящи риби, загадъчни красавици, предизвикателни музи, танцуващи двойки, градски ухажори, знойни кокетки – една пъстра палитра от герои, уловени с четката от развихреното въображение на художника.
Като всеки истински артист, Костадинов не е устоял на изкушението да включи и няколко митологични и библейски сюжета, претворени, разбира се, през неговата творческа визия. В „Носенето на кръста” според нас има завоалиран автобиографичен елемент, кореспондиращ с нелеката мисия на твореца да работи и отстоява своето верую, носейки кръста на своето творчество сред нападките на тълпата от фарисеи и хулители, които най-бързо обругават и охулват нещо, което не разбират и до което не са дорасли. В една от творбите морето-небето, в което плува лодката с „Големият Кормчия” е обрамчено от градски пейзаж, сякаш авторът иска да ни напомни, че и в съвременния, урбанизиран свят съдбата ни може да бъде насочвана от духовното начало в нас, а битието ни може да бъде издигнато до небесните висини, ако се отърсим от оковите на ежедневието.
Интересни находки има и в „Един ден в един град” – малка вавилонска кула от човешки съдби, в „Плажът на Иракли”, от която лъха на море и горещ пясък, в „Рибарска история”, в която не става ясно рибарите ли са тръгнали да ловят риба или обратното. Ето какво споделя самият автор за своята изложба:
„Тази изложба само формално е за очите. Тази изложба е конпцептуална, но не е контекстуална. Тя има свой концепт, но е извън контекста на случващото се около нас. Но това е само формално, защото предмета й е човешкото или Божественото, ако така по ви харесва. Концепцията е свързана с това кои сме и къде сме, с ценностната ни система, със субординацията по вертикала, общото по хоризонталата и мястото ни в пространството и средата. Ние само формално сме в тази прекрасна галерия, само формално това е тавана. Нашия таван е небесния покрив т.е. ние живеем в един сфероид, не е яйце но е близко по форма и което завършва с небесния купол, като храм.
Холандците не използват пердета на прозорците, защото не крият нищо от хората и Бог. Хайде да махнем пердетата и да живеем безкулисно. Само да махнем пердетата. Това е идеята на изложбата за света в който Той ни наблюдава, присъства, участва. Казват, че имам страх от Бога, а те нямат. А всъщност изложбата ми беше извън контекста.
Няма да крия, че съзнателно съм бягал от средата защото текста не ми харесва. Не харесвам лицемерието, лъжата, крадците и търся и намирам другите. Несъвършен съм, но искам да се променя.
Само формално изложбата е като пачуърк от различни истории, от кръпките по пътя в пряк и преносен смисъл, като закърпените панталони които носех като малък, като спомен и нереализирана мечта за хармония и красота. Това е моята изложба в контекста на окръжаващата ни реалност. Простете. Това е концепция и изповед едновременно. „
Изложбата продължава до 12 август.
Веселин Костадинов е роден на 23 август 1955 година във Варна. Завършва университета „Св. Св. Кирил и Методий“ във Велико Търново със специалност „Скулптура“ при проф. Константин Денев. Работи в областта на живописта и скулптурата. Реализирал е няколко самостоятелни изложби у нас, в Холандия, Германия, Франция, Люксембург. Носител е на Наградата за скулптура от симпозиума в Одеса през 1988 г. Негови творби са притежание на ГХГ София, ГХГ Варна, ГХГ Шумен, както и на частни колекции у нас и в чужбина. Член на Съюза на артистите в България и на Международната асоциация по приложни изкуства към Юнеско. Участва активно в международни конференции и симпозиуми. Живее и работи във Варна.