Вечер Слави Трифонов се промъква с котешка стъпка до широка стена някъде из града. Хвърлил й е око през деня и спусне ли се мрак, атакува със спрей. Отдалечава се за малко, за да види резултата, после пак хваща флакона. Уж се пази от ченгета и агенти на ОФ-то, но понякога се озовава в ареста. Защото този Слави Трифонов, макар да минава за култов сред приятели и почитатели, не е нито от Учиндол, нито прякорът му е Дългия. Нашият герой е проплакал в Търговище и е графити артист, по-известен в чужбина, отколкото в родината си.

Към момента се подписва като Nasimo, но не се знае докога – по паспорт се води Станислав Трифонов, а първите му изяви са от средата на 90-те с кодовото название  Naster. Оттогава е изтекла доста вода и днес Трифонов е на път да се превърне в институция в графити жанра. Преди месец негова творба се озова на първите страници на вестниците – става дума за стенописа на дядо Добри върху блок в столичния квартал „Хаджи Димитър”. Светеца от Байлово, както наричат стареца, който всяка сутрин пристига пеша в София, за да събира пари за строежа на църкви, е новата визитка на Nasimo. Той се съгласил да се включи в проекта SOULS IN WALLS заради посланието. „Всеки ден, когато минете покрай стената с  дядо Добри, може да различавате по една добродетел. А те са много: безстрашие; развиване на духовно знание; благотворителност; себеконтрол; изучаване на свещените писания; въздържание; простота; ненасилие; честност; превъзмогване на гнева; спокойствие; нежелание за търсене на недостатъци; състрадание към всички живи същества; свобода от алчност; благородство; скромност; твърда решителност; енергичност; сила на духа; свобода от завист и силно желание за почести – тези трансцедентални качества, принадлежат на праведните хора, надарени с божествена природа”, разказа пред „Монитор” Nasimo. Той никога не е виждал стареца на живо, но е успял да улови и пресъздаде харизмата на светеца от Байлово. „Дядо Добри е човек с толкова чисто съзнание, превъзмогнал е материалното и живее в духовното. Самият му лик е зареден с добродетели. И дори името му не е случайно. Затова приех и предизвикателството да направя този графит”, твърди Станислав.

Преди да  стигне до ореола на дядо Добри, Nasimo е минал по най-различни пътища. Началото е със скейтърски лозунги, после идват потъналите в еротика лолити и жени вамп. Сега рисува само когато има да каже нещо. Случвало се е да се затвори в студиото си за цели 4 месеца. След това показва продукцията си по изложби. „Понякога правя и по поръчка някое платно, но всичко зависи от концепцията. Имало е и случаи, в които съм отказвал и съм препращал клиентите към някой друг артист”, разказва уличният художник.

Станислав хваща за първи път спрея, когато е на 15 години. „Запалих се по графитите през 1995 г. Един приятел беше намерил някакви флакони и си драскаше. Аз отидох с него и така се почна. Няколко години рисувах само скейтърски лога и лозунги”, връща лентата назад Nasimo. Майката на приятел е тази, която му открива света на уличното изкуство и професионалните графити. „Няма да забравя как се кефех, когато ми донесе няколко графити списания от Австрия. Снимките бяха доста яки и даже ги копирахме,” спомня си творецът. Той не крие, че в началото на кариерата му на уличен артист е заимствал от други артисти: “Отначало се вдъхновявах от чужди творби. Но не може изведнъж да станеш графити художник. Записах се на уроци по рисуване. Започнах да се интересувам от анатомия, от натюрморти, живопис.”

Още в тийнейджърските си години Станислав знае с какво ще си вади хляба. „Реших, че рисуването е моето призвание. Учех в механотехникум в Търговище, но не ме привличаха двигатели, коли, мотори и масла. Кандидатствах в Шумен и Търново с рисуване, но не ме приеха. Това почти ме беше отказало да се занимавам с изобразително изкуство”, спомня си Трифонов. Съдбата обаче е на друго мнение. Заради настоятелната молба на майка си Nasimo кандидатства за втори път в Търново. „Отидох без да имам никакви очаквания, че ще ме приемат. Кандидатствах само за да изпълня молбата на майка ми и късметът ми се усмихна”, разказва Станислав.

Той не крие, че е минал през крими период – Всеки, който е име на графити сцената, е рисувал незаконно по стени на административни сгради или влакове. „За да овладееш изкуството на графитите, трябва да извървиш всички етапи. Лично аз съм прекарал 5-6 години в нелегално рисуване. Гонили са ме и тук, и навън. 90% е сигурно, че някой ще те види и няма да се изкефи и ще викне полиция. Спомням си, че не само бягах от час – и други забранени неща правех тогава. Не познавам графити артист, който да не е лежал в някое районно. Това си е доста опасно занимание и може да се превърне в порок. Не съм сигурен колко си заслужава целия риск. Правиш нещо за собственото си его. Да покажеш колко си добър и страшен, но това не ти помага да направиш живота си по-щастлив”, разсъждава Nasimo.

Това, което му носи вътрешно спокойствие и удовлетвореност, са пътуванията. Той обаче не е мислил да емигрира. „Аз не принадлежа нито на България, нито на другите страни, където съм бил. Хората са за много малко на тази земя. Най-много за 100 години. Защо трябва да се ограничаваме и да си слагаме етикети? Аз предпочитам да си живея, както аз го чувствам. Не мога да се задържа на едно място повече от година. Не мога, нещо отвътре ме пришпорва”, категоричен е Nasimo. Когато го поканят да твори някъде, хваща куфара и флаконите и заминава. Има едно условие – да му допадне концепцията, заради която го викат.

Родният талант е категоричен, че не е нужно да притежаваш много пари, за да се занимаваш с графити. „Спестявал съм от закуски, дрехи и дискотеки, за да мога да рисувам. Дори съм продавал разни вещи само и само да мога да си купя някое спрейче. Ако съм чакал някой да дойде и да ми почука на вратата, за да ми каже, че много хубаво рисувам, никога нямаше да се получи. Изгарящото желание да творя улично изкуство е моята мотивираща сила. Ако притежаваш изгарящо желание за каквото и да е, Вселената така се задейства, че нещата да се подредят автоматично ,” не крие Nasimo.

Котките са любима тема в творчеството му. „Вкъщи винаги съм бил заобиколен от котки. Никога няма да забравя когато майка ми показа първите рисунки от детската градина и те бяха на котки. За мен всичко във вселената е свързано. Дори случайните неща имат някаква връзка”, споделя уличният артист.

Прякорът му се ражда в Полша, където нарисувал една стена. „Всички графити бяха публикувани в едно списание с имената на артистите. Хората обаче не можаха да разчетат добре как съм се подписал и от Насте са го прочели като Nasim. Реших, че псевдонима ми Насте е много детски и само прибавих едно ‘о’ към Nasim,” разяснява Станислав.

Миналата година изложбата му The Source  в Галерия 1908 събра доста почитатели на графити изкуството. „Тръгнал съм на пътешествие из непознатото. Променям се, защото само това е начинът да се развиваш. Независимо от риска, че мога да бъда оплют и неразбран, предпочитам този път. Промяната ме кара да се чувствам жив. Мисията ми е да разбера дълбоката истина за живота, да възвърна любовта си към природата и Бога и да помагам и на тези, които искат да им бъде помогнато да открият и разберат Източника на Всичко,” сподели за изложбата Nasimo.

Чуждата публика уважава малко повече графитите на Станислав. „Изкуството ми се цени повече от чужда публика, отколкото от нашата. Тук започнаха да ме забелязват едва когато станах известен в чужбина,” не крие Христов. Той не е от хората, които на всяка цена държат да го засипват с възхвали: „Един художник, ако твори само за възхвалата, след няколко години ще бъде забравен. Изкуството трябва да бъде социално и да докосва по някакъв начин публиката.”