Преди почти 25 години Брус Спрингстийн даде на комунистическа Източна Германия най-големия някога рок концерт с изпълнение, което подпали духа на бунта и вероятно имаше принос към събитията, при които след това падна Берлинската стена, твърди нова книга, за която „Ройтерс“ разказва.

В Rocking the Wall американският журналист Ерик Киршбаум пише, че музиката на рок звездата и неговата реч срещу Берлинската стена са вдъхновили над 300 хил. негови почитатели на концерта му в Източен Берлин и милиони други пред телевизорите, да се борят за свобода.

В разделената след Втората световна война Германия по време на концерта на Спрингстийн през юли 1988 г. Берлинската стена е вече на 27 години и разделя 17 милиона източногерманци от техните западногермански съграждани.

Авторът използва свидетелски разкази, интервюта с мениждъра на Спрингстийн и преводачи, както и документи от организаторите на концерта и тайната полиция на Щази, за да разкаже как Спрингстийн успява да мине зад Желязната завеса и вероятно непреднамерено да мобилизира своите фенове.

„Страхотно е да си в източен Берлин. Не съм извън или срещу което и да било правителство. Дойдох тук, за да посвиря рокенрол с надеждата някой ден всички бариери да бъдат съборени“, казва музикантът на концерта 16 месеца преди източноберлинците да съборят стената.

Киршбаум, който е кореспондент на „Ройтерс“ в Берлин, твърди, че тази кратка реч, изречена на германски език, е докоснала тънка струна в страна без свобода на словото, в която медиите са под цензура, политическа опозиция не съществува, а онези, които се опитат да избягат, са разстрелвани от пазителите на границата.

„Това беше пирон в ковчега на Източна Германия“, коментира Йорг Бенеке, фен на Спрингстийн, присъствал на концерта през 1988 г., и допълва, че хората никога не са чували нищо подобно от никого вътре в Източна Германия. „Това беше момент, който някои от нас чакаха цял живот да чуят.“

Тълпата изпада в делириум и става дори още по-бурна, когато Спрингстийн подчертава момента, засвирвайки следващата си песен – Chimes of Freedom (от англ. камбаните на свободата – бел.ред.) на Боб Дилън. Напускайки сцената, Спрингстийни и неговият мениджър си казали един на друг, че усещат, че Източна Германия ще се промени драстично.

„Дали Спрингстийн заслужава закъснял кредит за помощта му за края на Студената война зависи в определена степен от това дали вярвате в силата на рокенрола“, пише Киршбаум.

Онова, което той смята за безспорно обаче, е, че концертът му от 1988 г. е бляскав пример за влиянието, което рокенролът може да има върху хората, гладни и готови за промяна.

Авторът не успява да интервюира самия Спрингстийн за книгата си, но мениджърът на 63-годишната звезда Джон Ландау му съдейства и е цитиран много пъти с реплики и шеги, останали зад кулисите.

Историята в книгата прескача между началото на Студената война през 1981 г. и концерта през 1988 г.. и вероятно няма как да бъде даден конкретен отговор на въпроса, който тя повдига за това дали Спрингстийн е изиграл роля в падането на Берлинската стена.

През септември 1989 г. – малко повече от година след концерта му източногерманците излизат на улиците, скандирайки „Ние сме народът“ (от немски Wir sind das Volk – бел.р.), недоволни от правителството и с искане за основни граждански права.

Два месеца по-късно, на 9 ноември 1989 г., те нахлуват през контролнопропускателните пунктове по цялата стена, разрушавайки части от символа на Студената война и танцувайки в екстаз върху нея пред погледите на граничните полицаи.