В началото на лятото е много хубаво в софийския квартал Бояна – прохладно е, носят се аромати на какви ли не цветя от балконите и дворовете на къщите, а и с всяка крачка правиш лека тренировка по павираните стръмни улички. И хората са очарователни, мили и усмихнати по улиците, съвсем в реда на нещата след дъждовните, ветровити и студени юнски нощи. Ето ги – млади и стари, семейства с деца са поели към планината или към тихо чуващата се музика.
Ха, а музиката. Тя е странно монотонна и за свиквалия със съвременната богата на истории музика. Изненадата е, че не звучи от уредба, която да забавлява тези няколко стотин души изпълнили малкия двор на Боянската църква. Изпълняват я трима млади мъже, а за мен е изненада наличието на тъпан. Та нали всеки знае, че тъпаните навлизат в европейската музика с обсадата на Виена, а MODVS VIVENDI се интересуват от бита у нас и на запад в периода 1000-1300 година след Христос.
Не питам нищо, оставам това на професионалните журналисти, които са десетки по това време. Разсеяно преброих пет телевизионни камери с прикрепените към тях репортерки. Освен това имаше няколко диктофона и десетки хубави фото камери с любопитни лица зад обектива.
Сигурно е трудно да се направи тъпан от кожата на някоя овца (или от чийто гръб ги правят), за това тъпана е съвременен. Мелодията от близо всъщност е приятна, но зяпачите макар да сме десетки са с бързо сменящ се състав. Повечето хора бързо отминават към някоя от следващите експозиции.
Чувам детски смях и одобрителни подвиквания на възрастни, от мястото където деца стрелят с малък лък по мишена. Ехе, това сме го правили и ние, но не с толкова добър инструмент, а и нямахме добри инструктори. Хлапетата са късметлии.
По-хубаво от усмихнатите хора е това, че това е музей на живо – всичко може да се пипне, а хората в старинни дрехи са готови да отговарят и на най-глупавите въпроси, както и на умните от мъже, за това как са конструирани оръжията, а и за дрешките и посудата, от което се интересуват жените. А да – има голяма опашка за вино, а красивия виночерпец (как е женски виночерпец не знам) усмихнато раздава малки чашки.
Лаиците и запознатите с нещата сякаш имат паритет в тълпата, наред с обясненията на родители към малчуганите засичам задълбочени разговори, както и сравнения с други такива събития по света. Българите вече пътуват и могат да сравняват по личните си впечатления „Там“ и „Тук“, и макар да имаме телена ограда по границата с Турция никой не пречи да видиш, поработиш и ако ти хареса да живееш „Там“ до момента, в който решиш да се върнеш и подобриш „Тук“.
Има шатри в които има възстанови на бита, макар че съм убеден че предците ни са се биели с Източната римска империя (Византия) за градове, а не за някоя шатра. Занаятчиите си ги бива – разглобени лъкове, плетене на ризници, бойни брадвички, малки ножчета и какво ли не.
Много ми хареса приключението в двора на Боянската църква, но реших да пропусна концертите и пресъздаването на средновековен въоръжен бой. Първо че пътеката към боянския водопад бе близо и спътниците ми ентусиазирани от предстоящия преход, а второ че в последните години се нагледахме на зрелищни сериали и филми за Викинги, Борджии, Властелини на пръстени, а и Мила Йовович в доспехи като Жана Д`Арк. Оставих тълпата и музиката на Дет кен денс (същите онези австралийски даркуейф или нещо подобно изпълнители, които бяха популярни преди години с псевдо средновековната си музика) и симпатягите от MODVS VIVENDI, които забавляват онази част от хората у нас, които не мислят в категориите на силиконовите устни, мощни автомобили и пошла музика.
