Само преди две седмици писах с тъга, че българското улично изкуство е политически и социално неутрално, а днес улицата ме опроверга. Паметника на въоръжените хора в центъра на София, който официално се нарича „Паметник на съветската армия“, осъмна частично боядисан в розово, както и с призив за извинение, вероятно от сегашните управляващи.
Да боядисаш съветски паметник, който казва – бяхме тук и ако не слушате ще се върнем отново – в розово, за да предизвикаш скандал не е новост. Преди двадесет и две години го направи тогава младият и неизвестен художник Давид Черни, като боядиса със свои приятели изложеният в центъра на Прага танк, носещ името на съветския диктатор Йосиф Сталин (ИС 2), във весело розово. Реакциите в страната са бурни, а сблъсъците между привърженици и противници на съветския режим са избегнати, като танка е преместен от центъра на Прага.
През лятото на 2011 година, паметника в Княжевската градина в София бе изрисуван, като розовата днес скулптурна група бе изобразена като герои от комикси, популярни в САЩ, а надписа по-долу бе красноречив „в крак с времето“. Реакциите у нас бяха по-скоро виртуални, а преди да се оформи някакво обществено съгласиe по въпроса как да се процедира с изрисуваният паметник, той бе изчистен през нощта. Жалко, бе пропилян чудесен шанс за преосмисляне на миналото.
Днес по повод нахлуването на съветската армия в Чехословакия през 1968 година, подкрепена и от войски на останалите държави във Варшавския договор (за наш срам и български), паметника бе боядисан в розово, а под него на чешки език бе поднесено извинение към народите на Чехия и Словакия.
Можем само да гадаем за мотивите на неизвестните художници, според мен акцията е повече за политическа употреба в България. У нас на власт са партии, преки наследници на управлявалата през 1968 година БКП, които до сега не са се извинили на народите от някогашната Чехословакия за окупацията смазала Пражката пролет.
Справедливо е да се отбележи, че българската държава се извинява два пъти за това дело. Първия е през 1990 година чрез декларация на тогавашното народно събрание, а и лично от президента на страната Петър Стоянов през 1997 година.
Интересното е, че за разлика от изрисуването на паметника през 2011 година, този път има розови детайли по скулптурните групи из целия комплекс.
Пък и не само в розово.
Символични са и нарисуваните на парапета на една от скулптурните групи, с чудовища от популярната преди около 20 години аркадна игра Pacman.
Няма значение дали тази акция ще предизвика обществено вълнение в иначе заспалия месец август, не е важно дали и какви ще са и политическите реакции, както и дали ще ги има. Най-важното в случая е, че българските графити художници влизат в ролята, която трябва да имат – да провокират обществото, като насочват вниманието му към собствените му слабости и недъзи.
Всички снимки от комплекса можете да разгледате в галерията.