На 23 юли от 18:00 ч. в залите на Националния музей на българското изобразително изкуство (НМБИИ), пл. „Александър І“, ще бъде открита изложбата „Богатството на българските архиви. Изкуството на Бистра Винарова (1890–1977)“, организирана от Държавна агенция „Архиви“ под патронажа на Министерството на културата, съобщиха от ДА „Архиви“.
Изложбата е първото и най-цялостно представяне на Бистра Винарова пред публика, след като през юли 2010 г., с последното постъпление в архивния фонд на Симеон Радев и семейството му в Централния държавен архив, бяха приети и 747 творби на художничката, непознати и неизвестни в българското изкуство, и повече от 90 творби от семейната колекция, сред които са произведения на Ото Дикс, Конрад Феликсмюлер, Ани Еренфест, Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Константин Щъркелов и др. В процеса на обработка на архивния фонд бяха реставрирани и подготвени за експониране повече от 200 платна, графики, акварели и рисунки, създадени между 1915 и 1963 г.
Бистра Винарова е потомка на значими възрожденски родове и съпруга на видния български дипломат и общественик Симеон Радев. Получава художественото си образование в Дрезден, Мюнхен, Берлин, Виена. Единствената й самостоятелна изложба с графика е във Виена през 1922 г.
Художничката, почти неизвестна и слабо позната на изследователите на българско изкуство, преоткриваме като едно от най-интересните и качествени артистични присъствия с обаяние и магнетичност в културната ни история. Изложените творби са създадени в пряк досег с авангардните течения в Германия от началото на ХХ век и съизмерими с тях и допълват картината от нови тенденции в модерното българско изкуство. Благодарение на фондация „Проф. Николай Райнов“ в експозицията е включен и най-ранният познат за нас пейзаж на художничката от 1916 г., озаглавен „Синята църква“, който впечатлява с модерната си естетика.
През 20-те и 30-те години младата Бистра Винарова излага с дружеството на немските ескспресионисти „Ди Брюке“ свои произведения, които са високо оценени от европейски интелектуалци като Никос Казандзакис и Райнер Мария Рилке, както и от модерно ориентираната българска критика.
В изложбата са представени 46 живописни платна от периода 1915–1963 г., 26 акварелни произведения от 20-те години на ХХ в., 64 рисунки от 1911 до 1959 г. и 45 графики от 1915 до 1922 г.
Изложбата показва творби, създадени в пряк досег с авангардните течения в Германия от началото на ХХ век и допълва картината от нови тенденции в модерното българско изкуство. В експозицията, благодарение на Фондация „Проф. Николай Райнов“, е включен и най-ранният познат пейзаж на художничката от 1916 г. „Синята църква“, впечатляващ с модерната си естетика. Изследователите на историята на българското изкуство и широката публика могат да видят в обновените зали на Националната художествена галерия, извън хранилищата на Държавна агенция „Архиви“, творбите на единствената българска художничка, принадлежаща към европейския авангард от 20-те години на ХХ в. Проектът е реализиран и с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“ 2012 г. Експозицията ще продължи до 30 септември 2013 г. /БГНЕС /
