Облечен във фланелка на турския футболен клуб „Галатасарай“, журналистът на свободна практика и поет Димитър Кенаров откри тази седмица дебютната си фотоизложба „Газ, вода и революция: Образи от „Таксим“. Погледът му към протестите в Истанбул, които е отразявал за Би Би Си, е фокусиран върху момента, в който на 11 юни полицейските части навлизат в площада, а по-късно в парка „Гези“ и превърналия се в убежище хотел „Диван“.
Експозицията може да се посети в софийската галерия „Ластици“ до 21 юли, а включените снимки добре отразяват позицията на автора, че „Турция вече никога не можеше да бъде същата“.
„В продължение на три седмици отразявах събитията в Турция за различни международни и български медии, печатни, радио и телевизионни. Надявам се и снимките в тази фотоизложба – моята първа – да са уловили част от атмосферата.
Пристигнах шест дни след началото, когато полицията се беше оттеглила и протестиращите бяха направили палатков лагер в Гези. Първите няколко дни дори не предполагах, че ще се случи нещо по-особено. И съотвено отидох с идеята, че ще прекарам не повече от 3-4 дни в Истанбул, а в крайна сметка останах три седмици. Когато пристигнах в Гези беше страхотен купон и приличаше на нещо, което в моето въображение асоциирам с атмосферата на 1968 г. Бяха се събрали най-различни групи хора – леви, десни, зелени, кюрди, гей активисти…“, разказа Димитър Кенаров пред „Дневник“.
В анонса на събитието Кенаров пише: „…по алеите и тревните площи на парка мирно се бяха събрали най-разнородни групи, които се срещаха (и споделяха общи идеи) за пръв път. Вечер, когато слънцето потънеше зад хоризонта и лампите на парка светваха, започваха концертите и танците, разговорите, речите. Това беше турското лято на любовта, турската 68-ма година. „Гези“ беше лицето на нова Турция в миниатюра. Ако трябва да бъда честен, учуден съм, че нямаше повече жертви. Имаше ситуации, в които опасността идваше не толкова от сълзотворния газ, колкото от самата паника, която можеше да доведе до мелета и стъпкване.“
Всяка снимка може да се купи за 30 лв. в „Ластици“, а включените в експозицията фотографии могат да се намерят и като картички срещу 15 лв.
Още от думите на Димитър Кенаров за положението в Истанбул
Протестите са традиция в Турция, турците има силно развита протестна култура и тук няма нищо ново. По принцип всяка седмица, особено уикендите, най-различни групи в Истнабул демонстрират. Понякога излизат националистите, понякога – студентите, друг път – комунистите. Но винаги демонстрациите са били ограничени, с не повече от няколкостотин души.
В крайна сметка се измъкнах от парка и отидох в хотел „Диван“, където се бяха изтеглили голяма част от протестиращите. А там вече стана наистина драматично, тъй като вътре имаше около 300 човека, а балните зали се бяха превърнали в полеви болници…
До събитията в Гези турците знаеха, че гласът им няма да бъде чут и затова демонстрациите им бяха по-скоро символен акт. Новото в случая се съдържа в мащаба и интензитета на протестите, в тяхната ефективност.
Когато бях там постоянно ме питаха как вървят протестите в България. Те знаеха за тях още от самото им начало и дори питаха как могат да помогнат. Всъщност протестиращите в България и Турция са много подобни като профил. Разбира се протестиращи има от най-различни групи, но основната движеща сила и в София и в Истанбул остава средната градска класа, която иска промяна към качествено различна демокрация, а не само празна реторика.“