Актьорът Иван Юруков зарадва театралната публика с новия си моноспектакъл „Пилето, което казва Ку“. Премиерата бе в края на февруари, като текстът е на Александър Урумов, а музиката – на Михаил Шишков-баща. Режисьор е самият Юруков. „Беше ми много любопитно да се занимавам с монологична форма. За първи път се осмелявам да го направя. Осъзнавам колко е сложно, отговорно и… хубаво. Това е различна дисциплина от нормалните представления с повече хора“, сподели той в предаването „Преди обед“ по bTV.

По думите му, на премиерата се е случило нещо много изненадващо за самия него. „Чувах как хората подсмърчат в салона и се смеят. Спектакълът предлага тези емоции – сълза и смях. Дали се сравнявам с Мариус Куркински? Той е явление и го потвърди с моноспектаклите си, превърна се в еталон. Нормално е да се търси сравнение с него. Но не мисля, че има имитация, дори напротив – изхожда се от текста, от моята душевност и усет към нещата и най-вече истинност на представяне на различните персонажи“, сподели още артистът от Сандански. В „Пилето, което казва Ку“ Юрукуво играе няколко персонажа и му се налага много рязко да скача от един образ в друг.

Актьорът с много лица сподели и емоциите си от други проекти, например спектакъла „Майстори“. „Това беше една много интересна среща между актьорите и режиьора Петринел Гочев. Случи се любов от пръв поглед. Тръгна много добре всичко. Той има такъв подход към работата с актьорите, че успява да ни накара да се почувстваме съавтори на спектакъла. В една от сцените аз рисувам. Това е мое хоби от много години, но напоследък хващам четката само, когато нещо ме вдъхнови. Преди години правих икони, но сега имам много задължения в театъра и не ми остава време. Рисувам предимно с масло върху дърво“, каза Юруков и разкри, че съвсем скоро е разбрал, че негова картина, която оставил в магазинче за сувенири в Несебър, е била продадена. „Това ми е първата продажба, иначе не ги продавам“, сподели 38-годишният актьор.

В момента той заснима и първия си игрален филм. Снимките са започнали преди около две години, като Иван е съсценарист и режисьор. „Благодаря на всички колеги, които се включиха в този проект, защото той е алтернативен, не е финансиран от никъде, и въпреки това всички се включиха с охота. Понататък ще кажа за какво става дума. Действието се развива в едно село до голям град, героите са две момчета на 11 и 13 години, които се сблъскват с една неочаквана за тях история – попадат случайно на заровен в гърне револвер. Оттук започва едно приключение по детски, което в един момент се превръща в реална заплаха и така момчетата научават много неща за живота. Работното заглавие е „До последния каприз, тъй като във филма става дума за едно велико изпълнение на Паганини – „24-те каприза“, което се смята за най-висшето произведение в цигулковото майсторство. Вдъхновението за това дойде от дългогодишната ми работа със Софийската филхармония и многобройните ми срещи с гениални музиканти. Светлин Русев например, той участва“, завърши Юруков.