Хубавите неща често се случват случайно. Едни от най-интригуващите си познанства съм направил случайно. Преди години хапвах обяда си в т.н. Докторска градина в София, когато се запознах с един млад фотограф. Освен талантлив фотограф човека се оказа и хореограф. След време изкарваше прехраната си като музикален продуцент.

След време пък, докато слушах спонтанен концерт след велошествие, се запознах с една великолепна пианистка, която вярвам че я очаква световна кариера.

В търсене на случайни съкровища, преди години посещавах книжарниците и ровех из рафтовете с книги, които никой не рекламира. Почти година през седмица или пък две купувах книга на млад български автор. Както си му е редът, попадах и на нешлифовани (или шлифовани) таланти, но и на хора на които трябва да им се каже грозната истина в очите. Тя обикновено би прозвучала така – ти драги не можеш да пишеш, недей да даваш парите си за „самиздат“.

И тъй, в тези наситени с политически страсти дни не попаднах на много интересен събеседник на вечерните събития из софийските улици, но пък „големия брат“ ми предложи интересна музика в сайта си, за видео споделяне.

Тъй случайно попаднах на групата Equilibrium – германска група свиреща галещ ухото фолк-метъл с елементи от симфонична музика.  Групата си има доста солидна история, четири албума за дванадесет години, които скоро ще чуя и ще напиша своите впечатления за тях.