Пускаш гнусни слухове с които да подкопаеш морала на армията, хората ти вярват и вдигат въстание, а  противника разкъсва фронта. Убиваш човек, за да можеш на погребението му да убиеш стотици. Подтикваш хората да вдигнат въстание, а когато нещата тръгват на зле бягаш в чужбина и от там ги нахъсваш – кураж другари! Убиваш някого, а на другия ден се разхождаш в града с ботушите му. Убеждаваш деца на 8-9 години, че трябва да доносничат за родителите си пред властите. Това са част от от славните дела на БКП. Мир на душите на жертвите им!

Предистория

Преди около сто години на ръководителите на комунистическите партии им е ясно, че не могат да вземат по легален път властта в нито една страна по света. Разбира се за това е виновна тяхната идеология въплатена в идеите на Маркс, а тя в опростен вид е:

  • отнемане собствеността на всички – земята на селяните, средствата за производство от индустриалци до дребни занаятчии, магазинчето на бакалина, че дори и жилищата на хората;
  • отнемане на всички не трудови доходи – спестявания в банките, акции и облигации, наследствени пари … е, те говорят преди всичко за парите на банкери, инвеститори и спекуланти, но когато идват на власт се отнема всичко;
  • хората влизат в трудови армии, а мъдрите комунисти ги напътстват как и какво да правят;

Да подкрепи такива идеи може само някой, който живее в крайна бедност и няма какво да губи, от другите има какво се вземе и той може да спечели, но не и да загуби. Освен това може и да се облагодетелства, ако сам стане мъдър комунист, който да казва на другите как да работят, творят и живеят.

Това принуждава другарите комунисти да се опитват да дойдат на власт чрез насилие – революция, както успяват да сторят по време на първата световна война в Русия.

Всички останали опити в други страни не успяват – твърде много противници се намират във всяка страна на подобно развитие на нещата. България не е изключение – у нас се вдига така нареченото Септемврийско въстани, като надеждата на БКП е, че липсата на редовна армия след Първата световна война ще и помогне да вземе властта. Не става така, правителството наема ВМРО – пара военна организация, която все още пази оръжието и структурите с, което заедно с малката редовна армия потушава въстанието. 

Атентата

Атентата с разрушаването на храма „Свети Крал“, който след възстановяването си се нарича „Света Неделя“ е отмъщение на комунистите и опит за отслабване на държавата, след като се избие при атентат царят, правителството и висшите военни.

Подкупват клисаря на храма Петър Задгорски, който им помага да вкарат взрив и да го разположат в купола на храма.

Убиват генерала от запаса Константин Георгиев на 14 април, когато отива на вечерната служба в друг софийски храм – „Свети Седмочисленици“ заедно с внучетата си (ех какви романтици са комунистите). Два дни по-късно е опелото в храм „Свети Крал“.

При атентата в „Света Крал“ загиват 134 души, а останалите 79 умират по-късно от раните си. Ранените са около 500.

Цар Борис трети закъснява за погребението, защото е на погребението на загиналите при атентата в прохода Арабаконак срещу него (отново дело на БКП). Членовете на правителството се отървават леко (просто са били по-напред). Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца.

Последици

Част от атентаторите успяват да избягат в земята на комунистите СССР, останалите или загиват по време на арестите или са обесени при последната публична екзекуция в Европа. В страната е обявено извънредно положение и се извършват много репресии срещу членове и симпатизанти на БКП.

Самата БКП се опитва да се дистанцира от атентата след време, като обявява извършителите за „леви сектанти“.

Въпреки това атентаторите са представени като герои в телевизионния сериен филм „На всеки километър“, където освен славния атентат се показваха и други глупости, например как смелите комунисти с картечници унищожават танкове, но това е друга история.