Христос Воскресе! На християните честито, на причастниците браво.

Квартален софийски храм, преди литургията улиците около него са като съзвездие от свитлинки, които се движат. Стотици хора носят свещи към домовете си. Идилия или пародия?

Може да е красиво, но не е никак идилично. За литургията на верните останаха около 50 души, причастие взеха около 40. В квартала живеят около 40-50 хиляди души.

Причините са безброй

Не знам до колко вината е в съвременната наука или в комунистическото безбожно минало, но на БПЦ и липсват дори инстинктите за самосъхранение, за желанието да разпространява Словото божие да не говорим.

Когато човек отвори писанията на българските богослови от началото на 20 век ще види, че са се полагали големи усилия от апологетите на вярата в Христос, за да се убедят хората, че това не са дивотии и науката не отрича Бог и религията наречена християнство. Освен това са се провеждали курсове за свещениците, за да са запознати с най-новите за времето научни открития и каква е позицията на църквата във връзка с тях. Сигурно се е развивало и мисионерство.

Днес от тези неща няма и помен. БПЦ най-много да спрете някой скандал с монаси, които си падат по секса с мъже (има и по-пикантни като историите на ректорите на семинариите, които през годините бяха изобличени като любители на млади момчета), някоя щуротия като „благородническата титла“ Архонт, която някакви невежи новобогаташи си купуват от един видиотен митрополит сребролюбец и … ами да, глупотевините като позициите срещу концерт на певицата Чиконе, известна и като Мадона да речем.

И още за реалностите

В храма в който бях по повод Христовото възкресение имахме литургия на българо-славянски. Всъщност на църковно славянски с малки островчета с разбираема за хората реч – няколко възгласа, Символа на вярата и толкоз. „Отче наш“ ни се полага на славянски, всички песнопения също.

Споровете как да се служи – на български или славянски се вихрят с пълна сила, само дето ги няма сега св.св. Кирил и Методий, за да защитят съвременния български език. И си караме по инерция.

Е, католиците са решили този проблем като просто служат литургии и на латински и на местните езици, но ние не се впечатляваме от нововъведения. Тук възгласите са „православие или смърт“, като под православие се разбира „щом е било така през последните 700 години, я по-добре да не го пипате, че да не ви се случи случка“.

Светлината в тунела

От както започна обновяването в редиците на митрополитите започнаха и хубавите неща. Например митрополит Антоний използва социалните мрежи като Фейсбук, показва по-приятното лице на БПЦ, позитивен е, общителен. Това е добре.

… и мрака около нея

Да но храмовете са си оставени да се спасяват по единично, няма обща стратегия, а стратегиите публикувани на сайта на БПЦ са просто смехотворни и изсмукани от пръстите, в тях няма нищо стратегическо.

Когато главата си пази пас, тялото просто съществува и чака заповеди. Свещениците се въздържат от собствени инициативи и си карат по инерция, а хората в храмовете стават все по-малко. Шири се плиткоумие и идолопоклонничество.

В някои храмове като „Свети Николай“ в София известен като руската църква може да си купиш светена вода от който си искаш руски манастир, всевъзможни гривнички плетени от монаси, памучета с миро от който си искаш руски светец и каквито ти душа иска дрънкулки.

Опашките там са нескончаеми. Иисус би наритал доста задници на търговците в храма, ако реши да види какво става тук преди второто пришествие.

Чуждия опит

Католиците взеха мерки още в средата на 20 век и сега са във възход. Цели десет години заседаваха комисиите на Втория ватикански събор. Сега изпълняват стратегията, укрепват вярата, спряха отлива на вярващи, полират образа на църковната организация и се справят добре въпреки скандалите с педофилия, които си имат и там, а и борбата за власт, борбата със свръх забогателите хора от институцията – изобщо хората работят, борят се с проблемите.

Ние чакаме някой да ни спусне нещо, някои се захласват по руския маниер на православието – държавно благословено и проведено оскотяване на вярващите, други ги тресат други трески, но всички дружно тропаме на място и затъваме в блатото.

Quo vadis, БПЦ?!