Тихичко си замина Георги Данаилов, някакъв си писател

Преди два дни умря Георги Данаилов и в новинарските сайтове скалъпиха новина по информацията в уикипедия. Родил се, живял тъй, написал тези книги, поклон, айде чао. Ама че там по времето, когато мечтаехме за свобода и демокрация той имаше роля и в политиката – нищичко. Млади момчета и момичета списват новините.

Стана ми болно, че журналистите или поне отговарящите за новинарския поток не са чели барем една от книгите му, да бяха споменали поне „Весела книга за българския народ“, една уникална сатира, съизмерима с „Нещастието да си грък“, но без космополитизма, а насочена към нашите си родни болежки.

Хубавото е че се появиха и материали като този на Пенчо Ковачев във 24 часа, но и той ми се стори че мина между циците на някоя певица и спора на Кунева и Борисов кой е по-праведен почитател на Владимир Путин.

И образованието българско …

Мисля че статия посветена на наистина голям български писател, който е поел последния път е място да ударя и аз една малка тревожна камбанка. Камбанка за загиващото българско училище.

В началото на тази седмица имах среща с директор на столично училище по инициатива да дадем на децата платформа за изява. Училището е най-обикновено, средна ръка ученици и средна ръка учители – квартална работа, но човека гори в работата си. Когато влязохме в един клас децата му се зарадваха. Не го очаквах, нали в друго училище хакнаха сайта на училището и се опитаха да изкарат директора педофил.

Във въпросните училище стаите са оборудвани с големи телевизори, а учителите са с мобилни компютри, за да са часовете по-интерактивни … но почти всички учители са над 50 години. Само след 6-7 години няма да има учители. Буквално. Пък ако има няма да горят в работата си, а за да си добър учител трябва да обичаш децата, иначе няма да можеш да ги изтърпиш. Много важно че ще има база, като няма да има кой да я използва.

И заплатите учителски

Скоро ще има избори и повечето партии са извадили фекалометите. Една от основните партии се води от човек, който с гордост казва че е прочел една книга в живота си. Няколко партии обещават, че ще увеличат заплатите на учителите. И да го сторят ще е с 3-4-5 процента.

Стоп.

Заплатата на учителите с около 40 години стаж е под 700 лева.

С трици маймуни не се ловят, трябват банани. За читави хора в учителската професия са нужни достойни заплати.

Хей, водопроводчик и електротехник са професии от които се печели в пъти повече от учителската, ама водопровода се подменя, а децата?!

След като се пенсионират тези ентусиасти образованието ни ще преживее имплозия. И в момента няма кадри, но тогава ще стане страшно.

Телевизиите ще правят страшни репортажи за липсата на кадри, а в следващия репортаж – еди коя си певица си сложи силикон в устните. Еха.

Една учителка във въпросното училище, което говореше с мъка за нещата написани по-горе ми каза – търси учител за детето си, не гледай училище, а учител. Били малко учителите. Били малко просветителите на децата. Били малко хората, които могат да ги накарат да четат книги.

Само да вметна, че кметицата на Стокхолм ходи на работа с градски транспорт. И ще добавя че преди години стоях до основната сграда на парламента от към служебния вход и наблюдавах как депутатите се качваха на групички от 2-3-4 души в служебен автомобил, за да ги закара до другата сграда на парламента ни – някогашния Партиен дом. Между двете сгради може да се стигне пеша за 2 минути през приятна градинка.

И после се чудим защо има плашещ смог над София, а България е на първо място в ЕС по заболявания на дихателната система.

Георги Данаилов не би ми се разсърдил, че в статия за него говоря за образованието, защото образованите хора са четящите хора. Няма да се разсърди и че говоря за политиката, той и такъв е бил.

Идват поредни избори и ако не гласуваме с главите си скоро ще трябва да гласуваме с краката си, защото без образование на високо ниво всяка страна е обречена да се превърне от държава в територия.