В Софийската опера и балет представят пълния цикъл „Пръстенът на нибелунга“, на спорния композитор Вагнер. В същото време, помещаващата се в същата сграда партия, водена от също така спорния политик Сидеров – събира свои почитатели пред сградата, за свои политически цели.

Макар Вагнер да е сред любимите композитори на националистическите движения, тези дни се стигна до трагикомична ситуация. От оперния театър се оплакаха, че младите мъже прекарващи дните си пред оперния театър, били шумни и пречели на артистите, готвещи се за поставянето на цикъла „Пръстенът на нибелунгите“. Освен шумни, младите хора били и със спорни хигиенни навици, защото буквално опикавали сградата – оплака се в писмо до медиите, ръковоството на софийската опера.

Не стана ясно защо младите хора не изпълзват тоалетните в сградата или тези в околните заведения. Прокраднаха се съмнения, че по този начин те изразяват отношението си към немския композитор.

Разбира се, случващото се е неприятно. Колкото и дразнеща (за мнозина) да е музиката на Вагнер, никой оперен театър не заслужава да бъде опикаван, заради решението си да представи претендиращият за музика шум (пак само според някои).

Цяло щастие е, че в софийската опера няма да поставят Вагнер чак до октомври, а до тогава с есента може би и младите хора, които не обичат Вагнер (или закрити тоалетни), вероятно ще си намерят друго място за събирания.

п.п. В знак на съгласие с г-н Копола, режисьор на филма „Апокалипсис сега“, показвам мнението си, за единственото достойнство на музиката на г-н Р. Вагнер.