Преди много години, но не в далечна галактика, друга планета, континент или страна, ние българите се радвахме, че кошмара на банковата криза и хиперинфлацията са отминали. Бе края на 90-те години на двадесетия век, в чийто край управлението на БСП създаде явлението „мутри“ и ни запозна на живо с хиперинфлацията, а последвалото я управление на СДС ни обеща да ни спаси като ни заведе в „обетованата земя“ на Европейския съюз.
В същия този объркан период групата БТР записа песента „Спасение“ и малко по-късно тръгна да обикаля страната изнасяйки концерти, платени вероятно от данъци, за да приканва хората да се откажат от наркотиците. Имаше резон, по онова време по централните улици на София, ако човек не си гледаше в краката, като нищо можеше да се спъне в някой полегнал в несвяст направо на тротоара пиян или наркотично зависим човечец. Мнозина бяха отчаяните, загубили всичко с фалита на банките и търсеха спасение от страховете си с подръчни средства – алкохолизъм, хазарт, наркотици и религия.
О, какви ли не хора идваха да ни спасяват от унинието и посвещават в правата си вяра, а Студентски град в София бе смесица между духа на Улдсток и Ориента. На всеки купон който посещавах тогава имаше евтин алкохол и миришеше на феромони (разбира се), евтин тютюн и също толкова евтината тогава „трева“. На последната миришеха площадите, когато БТР пееше, че спасението съвсем не е в това. Не казваха обаче къде е спасението, от което вероятно се губеше част от силата на посланието.
Странно обаче, колкото повече бяха проповедниците и спасителите – толкова по-празни ставаха храмовете. И религиите и политиците обещават светло бъдеще, но макар че само вторите не си изпълняват обещанието (спасението поне в християнството е след смъртта) от неспазените обещания страдат и религиите.
Проблема с религиите и в частност с християнството у нас, е вероятно и в подобните на политици висши духовници – живеят на широко и обещават нещата да се оправят, ама друг път.
А БТР не мисля че спасиха с песните си някого от наркотичните мъки, вероятно заради липса на вяра в думите, които изричаха и пееха. Това правеше малко кух призива им и на един от концертите млад мъж се провикна „хайде, спасявайте ни“, подканяйки ги към кулминацията на вечерта („Спасение“ и дежурната проповед колко лошо нещо наркотиците) и смутената група ни попя. Смяхме се на успешната шега. След години научих, че същия млад мъж се увлякъл в търсене на спасението със спринцовка. Вече не бе смешно.
Индивидуалните поражения не попречиха на груповото спасяване. Приеха ни в НАТО и обещаха да ни пазят от серийните освободители от изток. Като бонус обещаха скоро да ни пазят и от политиците ни, чрез ясните правила на Европейския съюз.
Не успяха. От Виденов и хиперинфлацията ни спаси Костов, а от него ни отърваваше по специална 800 дневна програма бившия цар Симеон. Наложи се обаче да ни спасяват от него, като със задачата се нае Станишев. Толкова успешно ни водеше, че с обещание този път да ни спаси окончателно властта пое Борисов, който щеше да плаши световната икономическа криза и несполуката с каратистки номера и чисто минало. За кратко от Борисовщината и карате прийоми ни спасяваше Орешарски, който опозна де що има задни входове в обществени сгради, но скоро ще си почине човека, защото очакваме новия си спасител.
Междувременно се завърна спомена за хиперинфлацията. Пред „банката на властта“ се извиха опашки от уплашени вложители, а Централната ни банка (БНБ) обяви че всичко е ок – пари в банковата система колкото щеш и всичко е екстра – няма да се плашите. След два дни банката капитулира и спря да работи с клиенти и тогава БНБ щеше да я одържавява, отказа се, започна да шаманства и … абе правят там час по час нещо с ведрия рефрен – няма да се плашите. Раз, два и докато преброи до три друга банка бе подложена на атака.
Оцеля. От МВФ, Обетования съюз и всичките му банкови разбиратели обявиха че всичко е ок – пари в банковата система колкото щеш и всичко е екстра – няма да се плашите. Ала бала – няма проблеми и двама от скорошните спасители на народа – Станишев, Борисов обявиха че те (то кой друг) са ни спасили от банковата криза. „Аз спасих страната от банковата криза“ рече Борисов във вторник, а Станишев се потупа по гърдите „държава има“ и „играем важна и конструктивна роля за гарантиране на стабилността“.
Спасяват си ни щафетно и това си е. А лекаря от филма „Форест Гъмп“ казва: краката му са здрави госпожо Гъмп, но гръбнака му е изкривен като на политик.
