Пет години след родилата се (както често се случва на маса) идея на известния политолог проф. Евгени Дайнов и група съмишленици от великотърновското село Миндя да организират летен рок фестивал, много хора все още гледат със скептицизъм и ирония на превърналото се в традиция събитие. “Рок фест. Къде? В Миндя? А къде беше това?”, подсмихват се представители на “свободомислещата интелигенция”, за които всичко, извън стадион “Васил Левски”, не може да бъде нещо повече от селска вечеринка с участието на “гаражни аматьори”.
“Как къде бе?! На 18 километра от Велико Търново и на 12 километра от Елена! Айде идвайте, че тука е купонът!”, инструктира по телефона фен на тежката музика приятели, залутани по пътищата на Родината в търсене на географското съсредоточение на светата Троица ­ рок, бира и кебапчета. Наставлението му отговаря и на всички иронични въпроси по отношение на фестивала в Миндя. Няма какво толкова да се обяснява, защото в това, че “купонът е тук”, не може да има никакво съмнение. Елате и вижте, толкоз!

Четири години след първото издание на феста през 2009, “проекцията” на първоначалната идея не само не затихва, но точно обратното ­ все повече се разраства. Петият фестивал бе по-голям, по-шумен и по-завладяващ от всякога. “В началото започнахме само с една вечер с три групи. Вторият беше една вечер с пет групи, след това стана два дена ­ петък и събота. Сега има вече три дена и допълнително една вечер в Елена. Имаме абсолютен рекорд с 15 групи тази година. Стана много голямо, ще видим как ще издържим”, споделя идеологът на феста проф. Дайнов.

Тази година фестивалът сякаш нямаше търпение да започне и по никакъв начин не можеше да чака до петъчната вечер. Още в четвъртък китарни рифове се носеха от сцената в центъра на селото. Така наречената “нулева” вечер бе посветена специално на групи дебютанти на феста, много от които тепърва се опитват да пробият на родната рок сцена. Още първите банди ­ “Овърхай” и “Съндей” започнаха много силно, трети на сцената излязоха вече познатите на търновската публика “Kovu”. Въпреки че се появиха на сцената в значително “поорязан” състав, Христо Павлов, Станислав Петров и Михаил Тодоров направиха отлично представяне, предимно кавъри на класически парчета, между които на “Биитълс”, “Куукс”,”Оазис” и Гери Муур. Липсата на обичайния за стила на групата женски вокал бе туширана от многостранния талант на Христо, който този път почти изцяло пое вокалите. Специалната изненада на групата бе включването на изключително талантливата певица Мария Павлова, която взриви публиката с кавър на “Nobody’s Wife” на най-популярната рок певица в Холандия ­ Anouk. Много овации предизвика и авторското парче на Мария и Христо ­ “Докосни ме”, което двамата записаха през миналата година. “Лично за мен и за нашата група Миндя, съществуването и развитието на фестивала ни обнадеждава, че не всичко е поп фолк, Златки, Мис България и сапунени сериали. От приятели знам, че във Франция, Германия и навсякъде подобен род рок форуми са супер популярни и дават някакъв начален тласък на групи “прохождащи” на по-голяма сцена. Т. нар. “нулев ден” тук е нещо, което почти никой не прави в България, и ние много го оценяваме”, споделя Христо пред екипа ни.

Изненадата на вечерта определено бе групата “Пауръслейв”. Тези, които не са ги чували преди, със сигурност са били леко стъписани от вида на петимата 14-15-годишни ученици, които със самоуверен вид се качват на сцената. “Сега ще ви разбием”, заяви фронтменът на бандата Христо Цветанов. Тихите подсмивания, последвали това изказване, бяха напълно заличени още след първите няколко рифа. Момчетата определено показаха, че изобщо не се шегуват ­ тежки плътни рифове, отлична синхронизация, отработено и уверено сценично поведение ­ “Паурслейв” просто нямаха слабо място. Един след друг, като от добре смазана машина, звучаха кавъри на траш иконите “Мегадет” и “Металика”, допълнени с две страхотни авторски парчета. Макар и все още неизвестно име сред локалната рок сцена, “Паурслейв” имаше стабилна фен база на фестивала, която неспирно ги подкрепяше. Тази година организаторите бяха подготвили изненада специално за дебютантните. Жури определи най-добре представилата се група за вечерта, която получи правото на професионален запис на авторско парче в студиото на легендата от “Диана Експрес” Максим Горанов. Решението бе наградата да отиде именно при момчетата от “Паурслейв”. Те не скриха радостта си от приза и споделиха, че мечтаят, когато станат на по 19-20 години, вече да са се превърнали в име в музикалната сцена и да обикалят цялата страна.
Тъй като представянето на всички дебютанти бе на ниво, журито реши да връчи и втора “поощрителна” награда ­ електрическа китара от легендарната серия “Gibson Les Paul”, която отиде при столичаните от “Съндей”. “Очаквахме, че ще срещнем намръщени физиономии, а то какво излезе? Тук ни се радваха и ни окуражаваха като истински звезди. Подобно нещо в София не можеш да видиш, не и сред възрастните хора”, споделят младежите от столичната банда.

В петък и събота бе времето на “пълнокръвния фестивал” в целия му колорит. Стотици хора още от следобед изпълваха малкия площад в центъра, като повечето от тях бързо се ориентираха към “лавките” с цвърчащи кебапчета и ледена бира. Както винаги, имаше за всекиго по нещо. Най-малките рокаджии, някой от които едва проходили, унищожаваха промишлени количества захарен памук. Те не пропускаха да надникнат в шатрата на детското ателие, където можеха да изпият чаша истинска лимонада, да грабнат парче домашен кекс или просто да се забавляват. Британците Карън и Крис от Хотница отново бяха там със своята походна книжарница с английски книги. “Може и странно да звучи, но хората купуват от книжките. Търсят най-вече фентъзи ­ Хари Потър, книгите на Джордж Мартин (“Игра на тронове” ­ бел. авт.), Тери Пратчет…английският не ги плаши”, споделя Карън Фокс.

Живописната смес между гостите и сравнително възрастното население на Миндя винаги е бил една от най-интересните особености на фестивала. Баби и дядовци отново държаха да са близо до сцената, за да станат част от празника на малкото село, без да се сърдят на “дългокосите нехранимайковци”. “Радваме се, вижте как се оживява селото. Малко хора останаха тук и ние, макар че сме вече в по-напреднала възраст, възприемаме тази музика. От пенсионерския клуб участваме и с народна музика, и със стари градски песни”, споделя Надежда Косева, която любопитно наблюдава със свои дружки глъчката пред сцената.
Съставът на пенсионерския клуб направи страхотно изпълнение на български народни танци под звуците на бургазлийките от “Силует” ­ може би една от най-свежите и оригинални рок групи в България в момента и редовни гости на фестивала още от самото му начало. Публиката в петък радваха момчетата от “Черноризец”, Севи и едноименната й група, а в ръцете на изключително талантливия Явор от “Пърпъл Хейз” оживя вълшебната китара на легендата Джими Хендрикс. Вечерта в събота откриха “Демоде” от Г. Оряховица с разнообразни кавъри, започващи от класики на метъл-иконите AC/DC като Highway to Hell и Thunder-struck и се стигне до “Земля в илюминаторе” на ВИА “Земляне”. Качествена музика, специално любителите на блуса, представиха и “Блус Трафик”, след които заби групата на проф. Дайнов “Магистри”, която тази година бе представена от нова вокалистка ­ Пресиана. Финалните акорди по традиция бяха изсвирени от “Подуене блус бенд” и Васко Кръпката, които пристигнаха с много нови парчета от албума им “Няма връщане назад”.

Разбира се, той не изневери на стила си ­ пристигна с легендарната си каравана и се настани край единия от двата палаткови лагери. Седнал спокойно в тревата, Васко посрещаше всички “досадници”, раздаваше автографи и си бъбреше с всеки. “Някога си мечтаех да посещавам фестивали, когато само бях чувал за Уудсток, за Монтерей… Исках подобно нещо и тук и за мен сега това е като сбъдната мечта”, споделя Васко. “Вярно, не може да се сравнява с Уудсток по мащаби, но носи същия дух ­ събират се хора от цяла България, опъват си палатките, дрънкат с китарите… Това вече не се случва толкова на Запад. А тук тепърва се пробуждаме. Имаме “Бедрок фестивал”, “Рок в Рила”, “Цвете за Гошо”, “Каварна рок фест” ­ изобщо цяло лято човек може да си изкара по фестивали”, смее се фронтменът на “Подуене блус бенд”. Според него най-хубавото е, че се появяват все повече млади групи, които свирят рокендрол. Твърди, че точно те ще се превърнат в “екзекуторите” на омразната му чалга.

“Българският Уудсток”, както обичат да наричат фестивала в Миндя, винаги е бил притегателно място не просто за феновете на рока, но въобще за хората със свободно мислене. Много от гостите от София в петък и събота бяха от редовните участници в протестите пред Парламента. “Рокендролът е революция, свобода и общност от свободни хора, които са заедно не за да си завиждат, а за да си помагат. Така че в този смисъл случващото се в държавата и този тип фестивали са част от едно и също нещо. Много е важно, че тези свободни хора се събират и формират общности. Във всяко градче или село има по един или двама свободни хора, които обаче се чувстват като в небрано лозе ­ изоставени и сами. А това им показва, че не са сами. Не е нормалното да си образован, пиян и зъл, нормалното е да си образован, дружелюбен и добър”, споделя проф. Дайнов.

И действително, сцената в Миндя е възможно най-отворения и дружелюбен вид фестивал. Деца свободно щъкат покрай сцената, беловласи рокери водят екзистенциални разговори над чаша бира, младежи свирят на китари покрай палатковите лагери. Всички са усмихнати и дружелюбни. Може би точно тази свобода е и есенцията и живецът във фестивала в Миндя и гаранцията, че не просто ще продължи да го има, но ще става все по-голям, все по-шумен и все по-приятелски.