След като през изминалите два дни представихме различните финали на “Великият Гетсби” и “Доводите на разума”, днес ще разгледаме и последния алернативен край на литературно произведение, създаден от литературния кръг “Ветрилото на лейди Уиндърмиър”.

Произведението е “Шагренова кожа” от Оноре дьо Балзак, а гледната точка е на Силвия. Припомняме, че по повод годишнината на кръга, трите му създателки написаха различни финали на три произведения , които са обсъждани сред тях.

“Шагренова кожа” е роман, издаден през 1831 г. Разказва се за младеж в Париж, който намира магическо парче кожа, изпълняващо всичките му желания. С всяко желание обаче, нейният размер и сила намаляват. Централната тема е конфликтът между желанията и дълголетието. Магическата кожа представлява жизнената сила на собственика, която се изчерпва след всяко изразяване на волята, особено когато тя се използва за придобиване на власт.

Повече за романа ще разберете щом го прочетете, а сега да преминем към различния финал. Знаем си вече, облягаме се удобно, пускаме си хубава музика и започваме да четем 🙂

(всичко, относно литературен кръг “Ветрилото на лейди Уиндърмиър” можете да намерите тук или във фейсбук).

***

Специално за нашите литературни приятели различният финал на “Шагренова кожа” от Оноре дьо Балзак:

“— Да умреш! — повтори тя. — Нима ти можеш да умреш без мен? Да умреш? Но ти си млад! Как ще умреш, аз те обичам! Как би могъл да умреш! — продължи тя с дълбок и пламенен глас, като сграбчи с безумен жест ръцете му. — Студени са! — възкликна тя. — Нима съм се заблудила?

Рафаел измъкна изпод възглавницата си парчето от шагренова кожа, мъничко и крехко като листенце от зеленика и й го посочи.

— Полин, прекрасно видение на моя прекрасен живот, да си кажем сбогом! — промълви той.

— Сбогом ли? — повтори тя учудено.

— Да. Това е талисманът, който изпълнява желанията ми и представлява моя живот. Виж колко ми остава. Ако продължаваш да ме гледаш, ще умра…

Девойката помисли, че Валантен е полудял, взе талисмана и отиде да донесе лампата. Озарена от трепкащата светлина, която падаше върху Рафаел и върху талисмана, тя внимателно загледа лицето на своя любим и последното късче от вълшебната кожа. Виждайки Полин, която изглеждаше още по-прекрасна в своя ужас и в своята любов, той престана да владее мисълта си: споменът за ласките, за безумните радости на страстта надви над задрямалата му душа и тя се пробуди като неугаснал огън “

След още няколко реда романа на Балзак свършва със смъртта на Рафаел Валантен и краха на любовта му с Полин. В моята версия обаче някъде тук нещата се обръщат по следния начин:

В този миг Полин отправи поглед към своя любим и с искрящи, насълзени очи му извика:

– Рафаел, любими, ангел мой, виж! Виж! Шагреновата кожа!

С трескави очи Рафаел погледна към Полин и видя нещо невъзможно, нещо невероятно, нещо което преобърна целият му свят. Онази предателска шагренова кожа, от която зависеше живота му, онази шагренова кожа, на която той бе станал роб, онзи талисман, който владееше всяко негово желание бе променил отново очертанията си. Но този път неговият размер не беше малък колкото листенце от зеленика, нито дори колкото листо от кориандър, напротив талисмана беше възвърнал първоначалните си очертания. Беше се превърнал в парчето шагренова кожа, което в онази мрачна и съдбовна нощ Рафаел бе взел със себе си от онзи мистичен и прокълнат антикварен магазин. Валантен разтърка сънливите си безумни очи, за да се увери във видяното. Беше се втренчил в магарешката кожа и не можеше да осъзнае какво вижда. Сякаш всичките му възприятия бяха изчезнали безследно в този единствен миг, сякаш душата и разума му си бяха взели дългосрочна отпуска към отвъдното. И в този същи миг, Полин го извади от това вцепенение с нежните си целувки. Той усети прохлaдната свежест на сълзите й по страните си и сякаш се събуди от един кошмар, от който мислеше, че няма изход. Отново погледна към шагреновата кожа и забеляза нещо, което допреди секунди не бе видял. Онзи надпис, който той добре познаваше, онази прокоба, която тегнеше над живота му като Дамоклев меч също се бе променила. Сега надписа гласеше:

“Ако ме притежаваш, ти ще притежаваш всичко. Пожелай, и твоите желания ще бъдат изпълнени. Пожелаеш ли си да ме няма, ти ще имаш власт над мен. Пожелаеш ли си да съм тук, ще погубя живота ти. Изборът е твой! Бог ти дава последен шанс. Да бъде!”

След като прочете това, Валантен отново погледна Полин, видя красивото й невинно лице, спомни си какво бе изживял досега, стана набързо от леглото, което почти се бе превърнало в негов смъртен одър, огледа се наоколо и се усмихна. Последва истеричен смях, след който той изкрещя с всички сили, отправил поглед към небето:

– Само това исках. Изборът да е мой! Искам шагреновата кожа никога повече да не владее живота ми, искам шагреновата кожа да изчезне завинаги. Искам да съм свободен от нейната пагубна власт. Да бъде!

Тези негови думи прозвучаха като заклинание. И всичко свърши, или може би започна?

Рафаел се видя облечен със същите дрехи, които носеше, когато влезна в онзи магазин. Видя също, че се намира на същата улица, на която беше в онази страшна нощ. Огледа се и разпозна в мрачината светлините от антикварния магазин. Беше сам, Полин я нямаше, нямаше я и шагреновата кожа, нито богатата му къща. Отново бе станал бедния, пропаднал Рафаел Валантен, който нямаше нищо в живота си и единственото , което му беше останало бе да се удави във водите на Сена. Почувства се по същия начин, както тогава, като човек, който няма какво да губи, защото е загубил всичко. И в този миг си спомни. Спомни си какво беше станало, какво бе изживял, за гуляите, за Федора, за богатството, за пагубния си живот, за страха от бързо наближаващия неизбежен край на всичко това. За властта на талисмана, който бе взел от този магазин, чиито светлини сега заслепяваха трескавото му лице. Той разбра какво се бе случило. В миг осъзна, че е променил неумолимата съдба и, че отново всичко зависи от собствените му решения, а не от могъществото на една прокълната магарешка кожа. Дали ще умре, или ще живее, можеше отново сам да избере. В този момент пред него мина едно великолепно и изящно същество, което мислеше, че никога повече няма да види. Тя беше ослепително красива в нейната обикновена бяла памучна рокля. Тя беше Полин. Но тя не го позна, защото беше забравила, че някога го е познавала. Тя се отправи тичешком към магазина и бързо влезна в него. Валантен я последва, запленен от спомена за любовта и ласките, с които го даряваше тази необикновена жена. С учудване той видя, че тя говори със същия онзи старец, който преди толкова време му бе предложил кожата. Рафаел видя, как тя взема от ръцете на стареца същата тази кожа. Той се втурна към любимата си и взе кожата от ръцете й. Тя извика от почуда и го погледна с налудничави, ужасени очи. Валантен й каза:

– Полин, какво правиш тук? Какво правиш с тази кожа? Ела с мен. Нека се махнем от тук и нека никога не се връщаме на това проклето място.

Полин и стареца се спогледаха, мислейки, че този младеж явно се е побъркал от глад и беднотия. Търговецът изгледа от глава до пети Рафаел и каза:

– Вижте младежо, тази дама тук искаше да намери начин да се спаси от агонията, която я преследва. Искаше да намери нещо, което да й помогне да избави душата си от мъката по любимия, който е загубила, и когото дори не помни. Оставете я на мира и си гледайте пътя, това място не е предназначено за прошляци!

Валантен се натъжи , но остана на място без да сваля очи от Полин. Той й каза:

– Мила госпожице, изслушайте ме и след това вече няма да ме видите никога повече в живота си , ако пожелаете. Моля Ви, само да ме изслушате.

Полин го изгледа озадачено и реши да му даде шанс да говори.

Тогава Рафаел й разказа как преди година е бил на същото това място, с идеята да погуби жалкия си, безнадежден живот. Как идвайки в магазина, замалко е отложил гибелта си, но благодарение на шагреновата кожа, тази гибел е щяла да настъпи много по-бързо отколкото си е мислил. Как талисмана е завладял целия му живот, как е загубил всичко, което е обичал. Как благодарение на любовта на една необикновена жена е избрал живота, но вече е било прекалено късно, за да промени нещата, защото неумолимата шагренова кожа е намалявала при всяко негово желание, което означавало, че живота му намалява заедно с нея. Как е бил на прага на смъртта , опитвайки се да се примири, че това е съдбата му.

Когато разказа му стигна дотук, Полин го спря и каза:

– Откъде знаете името ми? Казвате, че сте били на прага на смъртта, но ме лъжете. Ето, че Ви виждам, тук и сега, съвсем жизнен. Казвате, че сте бил богат, но едва ли има по-голям бедняк от Вас на тази улица в този момент. Казвате, че сте имали всичко, че сте притежавали тази шагренова кожа, а тя си седи тук напълно непокътната и цяла.

– Мадам, ако искате ми вярвайте, но аз успях да се спася. Бях на косъм от смъртта, но това не беше най-страшното. Бях загубил надежда, тази магична сила, която ни свързва с живота, когато всичко друго ни е изоставило. Бях изоставил живота, преди той физически да ме изостави и щях да причиня на любимата си неимоверна и непоносима болка. Тогава любовта ме спаси и ми дари нов живот. Ако искате ми вярвайте, но знайте , че от хватката на този злокобен талисман има начин да се измъкнете. Просто не го взимайте, не сключвайте тази неравностойна сделка. Не погубвайте всичко свято в живота си. Аз съм Рафаел, не ме ли помниш?

– Странно, това име ми напомня нещо, но не знам какво – помисли си тя и му отговори. – Младежо, разбирам, че сте изживели нещо подобно на мен, но аз изгубих всичко, разбирате ли? Вече няма какво да губя, мога само да опитам да върна любимия си, и тази антика тук ще ми помогне, каквото и да ми струва това. Не знам кой сте, по-добре си вървете.

– Не, недейте Полин. Аз също като вас мислех, че няма какво да губя, че ще пожертвам всичко, за да сбъдна жалките си мечти. Не го правете, Полин, винаги можете да намерите друг изход. Аз съм Рафаел, аз съм твоят…

Рафаел не можа да продължи , защото тя го прекъсна.

– Моля Ви, изслушах Ви, сега можете да си вървите! Мъката ми е прекалено голяма, за да продължавам този безсмислен живот още. Вървете си!

Валантен искаше да й разкаже цялата истина за случилото се, но сякаш нещо го спираше да разкрие това. Нещо по-силно от самия него, нещо магично, нещо, намиращо се извън човешката логика, нещо не от този свят. Той се вгледа отново в шагреновата кожа и тогава си спомни. Когато за последен път видя кожата и прочете нейният променен надпис, там имаше един надпис написан с по-дребен шрифт, на който той не обърна голямо внимание. Но сега нещо го накара да си спомни онези загадъчни слова, които гласяха:

“Ако избереш живота, ще промениш всичко в него. Ще изгубиш всичко, което си спечелил след като си ме намерил. Ако това, което си спечелил е истинско и непреходно, нищо на света няма да ти попречи да си го върнеш. Повярвай в могъществото на тази кожа и не предизвиквай съдбата втори път, защото няма да ти се даде втори шанс! Бог поиска така!”

Тогава Рафаел разбра какво се бе случило и защо не можеше да каже на Полин всичко и да я спре да направи неговата грешка. Можеше само да се надява, че тя щеше да го послуша, и че силата на любовта им щеше да я спаси, така както спаси него.

Години след това Рафаел беше продължил живота си, беше намерил някакъв смисъл в съществуването си, защото се надяваше, че някой ден отново ще я срещне, този път завинаги. Полин от своя страна също беше продължила живота си. И да, той беше успял да я накара да не обрича всичко на случайното благоволение на един талисман. Бе решила да се опита да забрави мъката си, или поне да я потисне някъде надълбоко, някъде, където да забрави, че въобще е обичала. Но тя помнеше и винаги щеше да помни – любовта и празнотата. Беше забравила само името и лицето му. Не помнеше и как го бе загубила.

Минаха още десет години, шагреновата кожа бе само блед спомен за нещо нереално, нещо което сякаш не бе съществувало, или по-скоро бе съществувало в нечий друг живот. И един ден Рафаел мина покрай антикварния магазин. Той беше западнал и разрушен. Там нямаше никого, нямаше ги сувенирите, нямаше я и шагреновата кожа. Рафаел подмина магазина с усмивка и продължи пътя си. Десет минути по-късно по същата улица мина Полин, тя също погледна магазина, усмихна се и продължи по пътя си.

А какво стана по-нататък ли? Ами ако вярвате в силата на любовта, може би ще се сетите какво се случи по нататък, как Полин срещна Рафаел отново, как те … Не, не, това е друга история и ще бъде разказана друг път от някой, който ще поиска да я продължи също, както аз я продължих сега.

Това беше от мен. С уважение и винаги на Вашите литературни услуги Силвия

Вълнуващо и прекрасно лято на всички Ви и приятно четене на хубави книги!!!