Големият руски поет Александър С. Пушкин не загинал в дуела с Дантес, а инсценирал смъртта си. След това заминал за Париж и там… се превърнал прочутия френски писател Александър Дюма. Това твърдение звучи абсурдно, но авторите на тази невероятна хипотеза посочват доста убедителни доводи за нея.

Двамата Александровци

На 27 януари 1837 г. в Санкт Петербург Александър Пушкин бил ранен смъртоносно в дуела с кавалергарда Жорж Дантес… Веднага след това във Франция изгряла звездата на друго литературно светило – Александър Дюма. Интересното, че френският и руският Александър имат поразителна прилика.

Пушкин и Дюма са почти връстници – първият е роден през 1799 г., вторият – през 1802 г. Ако се сравнят портретите на двамата гении, веднага се забелязва сходството: смугла кожа, еднакви цвят на очите, формата на челото и клепачите, носа, тъмните къдрави коси. На млади години Дюма е копие на Пушкин…

Интересен факт е, че и двамата Александровци имат африкански корени. Прадядото на Пушкин по майчина линия е Абраам (по друга версия Ибрахим) Ханибал, докаран от Африка възпитаник на Петър Първи. При Дюма чернокожа е баба му по бащина линия, която била робиня на Хаити.

Любвеобилните бунтари

И руският Пушкин, и френският Дюма си приличали не само външно. Пушкин от рано имал литературна дарба, но бил слаб в точните науки, имал ниски оценки и по поведение. Изследователи на живота на Пушкин твърдят, че през петте години в лицея бъдещият писател учел онова, което му харесва, бил независима и свободолюбива личност. Възрастният Пушкин бил буен, обичал картите и дуелите; друга ярка черта на поета било влечението му към нежния пол. Пушкин бил враг на самодържавието, дружил с декабристите и за епиграмите срещу Александър Първи едва не го заточили в Сибир.

Ето как описал младия Дюма неговият биограф – писателят Андре Мороа в книгата си „Тримата Дюма“: „Той приличаше на някаква стихийна сила, защото в него бушуваше африканската му кръв. Той беше надарен с невероятна плодовитост и талант на разказвач. Стихийността на натурата му се проявяваше в отказа му да се подчинява на всякаква дисциплина. Училището не оказало никакво влияние върху характера му… Жените? Ох, как обичаше всички едновременно…“ Мороа писал също за нежеланието на Дюма да се занимава с точни науки – алгебра, геометрия, физика. Подобно на Пушкин Дюма бил неравнодушен към политическата ситуация в страната. Когато през 1830 г. във Франция избухнала Юлската революция, писателят лично участвал в щурма на кралския дворец Тюйлери.

Когато се сравняват характерите на двамата Александровци, оставаме с впечатлението, че става дума за един и същи човек…

Защо му трябвало на Пушкин да инсценира смъртта си?

Последните години в живота на Александър С. Пушкин били ужасни. Имал огромни дългове; на литературното поприще също имал проблеми. Поемата „Медният конник“ била лично забранена за публикуване от Николай Първи. Отношенията на Пушкин с царския двор били хладни. Когато руският император през 1834 г. се съжалил над него и му дал чина камер-юнкер, това предизвикало гнева на поета, тъй като тази длъжност обикновено се давала на млади хора. Пушкин смятал, че камер-юнкерството му било дадено само за това дворът да вижда жена му на баловете.

През 1836 г. Пушкин започнал да издава литературния алманах „Съвременник“, сматайки, че чрез него ще подобри финансовото си положение. Но списанието му донесло още по-големи загуби. Светските клюкари разпространявали слухове за тайна връзка на жена му Наталия Гончарова с Дантес. През 1836 г. Пушкин понесъл още един удар – починала майка му – Надежда Осиповна.

Съвременниците на поета отбелязват, че в последните години от живота си той бил на границата на отчаянието.

По време на дуела през януари 1837. куршумът на Дантес пробил шийката на бедрото на Пушкин, а оттам проникнал в корема. За времето си това било раняване било смъртоносно. Много специалисти твърдят, че причината за смъртта на поета може да е лекарска грешка и че при правилно лечение той е могъл да оцелее. А може би точно така се случило.

Умирайки, Пушкин писал на императора: „Чакам вашата царска дума, за да умра спокойно…“ Николай Първи му отговорил, че му прощава всичко и дори обещал да се погрижи за жената и децата му и да покрие дълговете му, което било направено.

Погребението на Пушкин според очевидци било много странно. Литературният историк Александър Никитенко написал в дневника си, че много хора искали да се простят с поета, но били измамени – обявили, че опяването ще се извърши в Исакиевския събор, където се събрал народът. Но всъщност тялото през нощта тайно било закарано в Конюшенната църква. Този ден професорите в университетите получили заповед да следят строго дали всички студенти присъстват на лекциите. След опяването ковчегът бил свален в мазето на църквата и престоял там до 3 февруари, след това го изпратили в Псков. Губернаторът на Псков получил указ от императора да забрани „всякакви специални изявления, всякакви срещи, с една дума – всякаква церемония, извън обикновения църковен обред при погребването на дворянин“. Така че самият Николай Втори вероятно е знаел истинските причини за „смъртта“ на великия поет.

Можел ли е Пушкин да се превъплъти в Дюма?

Един от генералите на Наполеон и негов приятел Тома – Александър Дюма, починал, когато синът му Александър бил на четири години. След смъртта на бащата французите дори забравили за тази някога известна фамилия. През 1822 г. в Париж се появил 20-годишен юноша, който се представил за син на легендарния генерал и започнал да търси протекции от бившите приятели на баща си. В Париж никой не се усъмнил в произхода на юношата, който не приличал на европеец и всички знаели за африканските корени на генерал Дюма.

Може ли този юноша да е бил Пушкин?

Смущава фактът, че през 1822 г. поетът бил жив и здрав и до фаталния дуел оставали цели 15 години. Но може да се предположи, че поради авантюристичния си характер е можел да живее двойствен живот – да живее като Пушкин в Русия и като Дюма – във Франция.

Но има един факт: през 20-те години на 19 век никой не бил виждал Пушкин, тъй като той живял на юг. През това време той е можел спокойно да посещава Париж и дори да напише няколко произведения на френски език с псевонима „Дюма“. Нищо вероятно не му попречило да напусне Михайловское, където бил интерниран за две години през 1824 г. Всъщност през 1824 г. на Дюма му се родил незаконен син.

Веднъж Александър Дюма бил „погребан жив“. През 1832 г. в един френски вестник се появило съобщение, че Дюма бил разстрелян от полицаи заради участието му във въстанието. След това писателят за дълго напуснал Франция. Ако се приеме историята за това, че Дюма е Пушкин, вероятно Пушкин се е опитвал по този начин да прекрати аферата. Една година преди това той се венчал за Наталия Гончарова…

Факт е, че преди смъртта на Пушкин Дюма написал само няколко кратки произведения и бил почти неизвестен. Но в края на 30-те години изведнъж започнал да издава роман след роман и станал прочут и извън Франция.

Ако се разгледат внимателно героите на Дюма, в тях може да се открият много Пушкинови черти. Например Д’Артанян. Подобно на дръзкия гасконец и Пушкин произлизал от беден дворянски род, издигнал се от низините, биел се за всяко неуважително отношение към собствената си особа. Официално Пушкин обявил 15 дуела!

Някои изследователи виждат нещо общо между Миледи и Наталия Гончарова. Миледи била на 16 години, когато се омъжила за Атос, на толкова била Гончарова, когато Пушкин се влюбил в нея. Вероятно писателят по този начин отмъстил на бившата си жена за това, че повторно се омъжила. „Тримата мускетари“ той написал през 1844 г. – в същата година Гончарова станала жена на генерал-лейтенанта Пьотр Лански.

А незаслужено обвинения в убийството на поета Жорж Дантес Пушкин-Дюма превърнал в положителен герой – Едмон Дантес, от „Граф Монте Кристо“. Дантес на Дюма инсценирал собствената си смърт и се върнал на белия свят под друго име – граф Монте Кристо. Дали писателят не намеква за собствената си смърт в образа на Пушкин?

Един любопитен факт

През 1840 г., без да посети нито веднъж Русия, Дюма написал романа „Учителят по фехтовка“, в който подробно разказал историята на декабристите и въстанието им през 1825 г. Освен това превел на френски език произведенията на много руски писатели, включително и на Пушкин.

Френският писател проявявал голям интерес към Русия. Но я посетил едва през 1858 г. Вероятно, защото в страната от три години не управлявал враг номер 1 на Пушкин – Николай Първи, а Александър Втори. Дори Дюма да е бил някога Пушкин, вече можел да не се страхува да бъде разпознат от сънародниците си, тъй като вече бил надебелял и остарял. Писателят бил желан гост във всички дворянски домове в Санкт Петербург. Дали руските дворяни не са се сещали, че приемат убития преди повече от 20 години Александър С. Пушкин?!

Олег Горосов /rasper-bg.com/