По традиция от последните близо седемдесет години, безпросветната българска политическа пасмина се старае да съсипва два от стълбовете на обществото – култура и образованието.

Образователната ни система е на ниво като след война, училищата бълват слабо грамотни ученици, които зле платени и мотивирани учители, нямащи на разположение адекватна на съвремието ни материална база не могат да обучат. Същите слабо подготвени ученици продължават образованието си в университетите, които заради сбъркана система оставят всички записали се да завършат, само за да живуркат.

Културата и тя едва живурка, защото за адекватен конкурентен и богат културен живот можем само да мечтаем, а младите хора продукт на образователната система и вездесъщата чалга култура имат все по-занижени очаквания, за качеството на културния продукт.

А театрите …

По ред причини, които не са толкова важни в случая театрите поне в големите градове се закрепиха финансово. Макар афишите им да предлагат предимно средна ръка комедии, поне залите са пълни, а така се създават навици.

Навикналата с театъра публика рано или късно ще протегне ръка и към по-стойностни произведения. Това обаче няма как да стане, ако театрите бъдат осакатени за пореден път от властите, като им се отнеме финансирането.

Защо пиша това ли? Вероятно сте в течение с решение на министерство на халтурата ли бе, културата ли бе, да се орежат парите за театрите, защото били прекалено пълни, а по сегашната система, която копира модела на образованието – пари се дават на брой зрители.

Похвална инициатива – няма да плащаме за брой зрители, а за качествен продукт. Да бе, повярвахме ви! Нали Стефан Данаилов в качеството си на министър на културата написа в паметна книга, за покойна артистка „збогом“, и с това си остана като министър на културата – оправдания, че знаел как се пиеше сбогом. Следващото правителство, чийто министър на културата дори с гаф не запомних, пък закри театъра в Смолян и други, които пък играеха пред пълни зали – и ГЕРБ като БСП по отношение на културата и изкуствата.

За това и призовавам: Проклетници, не убивайте театъра!

Българските артисти са заслужили любовта на публиката си, за разлика от отношенията между „публиката“ и безпросветните ни политици.

А бе време и пак ще го има

Един от най-ярките ми спомени свързани с театъра, е от една вечер в театралната зала на читалището в Петрич.

Незабравимия Коста Цонев с още две артистки изиграха театрално представление, чиято история бе лятна. Летни бяха и облеклата им, ефирни рокли и една история за друг свят и други хора стоплиха премръзналите от студ и зъзнещи в палтата си хора, сред които бях и аз. Те ни пренесоха в друг свят, по-добър от този, в който с премръзналите си ръце аплодирахме дълго тези хора, които въпреки студа ни подариха час от един друг живот.

Това е то българския артист, а охранен политик да слезе и сподели неволята на хората … не, те не са такива нашите политици.