16 септември, 19.00 часа, Дом на културата „Борис Христов“ (бившия Синдиндикален дом)
Младежки театър „Иван Бинев“ Brigth Light Entertaiment
ПОЧТИ ПРЕДСТАВЛЕНИЕ
от Итън Коен
Превод: Жозеф Бенатов
Режисьор: Явор Гърдев
Сценография: Чавдар Гюзелев
Костюмография: Даниела Олег Ляхова
Музика: Калин Николов
Сценичен бой: Емил Видев
Проект мениджър: Тамара Янков
Участват: Георги Стайков, Михаил Билалов, Иван Несторов, Станка Калчева, Анастасия Лютова, Искра Донова, Елена Телбис, Юлиян Петров, Николай Йовин, Виктория Лакова – дете, Мартин Лаков – дете
Три едноактни сатирични текста са обединени в спектакъла „Почти представление”. Авторът им е едната половина от звездното дуо братя Коен – Итън Коен, носител на четири Оскара и девет номинации за Оскар.„Фарго“, „Няма място за старите кучета“, „Да отгледаш Аризона“, „Бартън Финк“, „Изгори след прочитане“ – това са само част от филмите на братя Коен – икони в съвременното кино. В трите едноактни сатирични текста на Итън Коен, които се поставят за първи път в България, темата е адът на земята и след това.
В “Чакане” един мъж се изправя срещу несигурно бъдеще на несигурно място, което прилича на обикновена чакалня: за рая или ада. Умира ли надеждата, ако сме мъртви? Това е типично по кафкиански, но поднесено по съвременен начин, обяснява режисьорът Явор Гърдев.
Втората малка пиеса “Четири пейки” разказва историята на необичайната среща между добронамерен тексасец и англичанин от тайните служби и търси отговор на въпроса как и дали можем да променим идентичност тогава, да станем всичко друго, каквото не сме били.
В “Дебат” добрият и лошият бог водят спор за абсолютните норми и божиите заповеди.Това е кулминационната част от спектакъла.
ЯВОР ГЪРДЕВ:
Георги Стайков и Михаил Билалов ми бяха батковци в Класическата гимназия. “Почти представление” е възможност да работим заедно. Познавам текста още от 2009 г. и едва сега се създаде ситуация да го поставя. Оказва се, че съм избрал и най-точното време да го направя.
В нашето представление се случва среща на възможно най-високо равнище с цел обсъждане на възможно най-важните въпроси: Този, чието име е забранено да споменаваме напразно среща Онзи, чието име е забранено да споменаваме напразно. Какво повече?
МИХАИЛ БИЛАЛОВ:
Радвам се, че отново ще играя пред публиката тук. Пловдив е специален град за мен. Баща ми Георги Билалов игра в Драматичния театър 15 години. Харесвам зрителите, Пловдив има благодатна публика. С нея винаги трябва да бъдеш внимателен. С Явор Гърдев работихме заедно в “Козата, или коя беше Силвия”, после в “Нощна пеперуда”, сега и в “Почти представление”. Така се завърнах на сцената.
ГЕОРГИ СТАЙКОВ:
Имах много опасения,когато се включих в проекта. От 90-те години не бях стъпвал на родна сцена, но много бързо разбрах, че няма от какво да се страхувам. Явор е изключително конкретен в задачите си. Категоричен. Попитах го може ли тук така да го направим, той отсече “не”. Хегемон е.
