Бързо и лесно – сякаш на един дъх. Това не е реклама на някаква щуротия, това е определението което давам за изкуството в място като метрото.
Случайно обърнах внимание на три пана в един от коридорите между двете линии на софийското метро. Свикнал съм, както вероятно почти всички използващи този транспорт, да не обръщам внимание на различните шарении опитващи се да привлекат погледа ми. Поведението на околните хора или разговора със спътника ми обикновено са много по-интересни.
Този път обаче бе различно, когато видях стихове вместо ухилени типове продаващи чипс, обувки или прах за пране, направо спрях и изненадах всички вървящи след мен. Интересното е, че мнозина също намалиха своя ход, за да разберат какво е онова, което ме закова на място. Оказа се, че повечето се зарадваха когато видяха, че съм спрял заради стихове, а не заради някоя леко облечена госпожица.
„Откровение на един монах-къртица“ стихове в метрото на София
Нашето метро е относително ново, все още лъскаво и приятно. Няма обаче още свой колорит, а и едва ли има свой фолклор. Има само рекламни пана и рекламни телевизори, от които се леят реклами и простотия на равни дози. Виж изкуство си няма. За това тези три плаката с поезия ми харесаха като идея.
Но може да се отиде и по-нататък. Например между прогнозата за времето и актуалния хит на любимец на 14 годишните, може и да ни прочетат кратък стих, епитафия, да се кажат няколко думи за известна латинска сентенция или нещо друго интересно и за по-претенциозните пътници на метрото.
„Една възможна нут“ стихове в метрото на София
Може дори да го предложа на управата на Метрополитен. Вие бихте ли се зарадвали на нещо такова?
