18 септември, 19.00 часа, Дом на културата „Борис Христов“ (бившия Синдиндикален дом)
Пиесата започва в бъдещето. Годината е 2039, възрастен мъж стои по средата на сцената, сред апокалиптичен пороен дъжд и… една риба пада от небето. Климатичният баланс необратимо е нарушен, повечето суши са превърнати в море, а хората, в една верига от причини и следствия не спират да се нараняват и изоставят. До самия край на пиесата, когато най-младият член на веригата казва «стоп». И просто прощава на баща си. Тогава именно, по напълно нелогичен и мистичен начин… пороят спира. Апокалипсисът е отложен. Пиесата разглежда квантовите връзки между хората и особено в семейството, и техният ефект върху планетата, в един свирепо сгъстен наратив, с неочаквани перли от хумор и жизнеутвърждаващ финал. Зрители споделят с автора, как бързат след преставление да вдигнат телефона на отдавна забравен роднина за отлаган във времето разговор. Разтърсващият катарзис заложен във финала като бомба със закъснител, избухва очевидно и в извън театралното пространство. Този «страничен лекарствен ефект» на пиесата, смятам, е допринесъл тя да се превърне в събитие, на сцените на фестивала в Аделаида, в Сидни, в Линкълн Център Ню Йорк, в постановката на Майкъл Атънбъро в Лондон; донесъл й е множеството награди, а на автора – признанието класик на австралийската култура.
Превод: Невена Дишлиева-Кръстева
Режисьор: Зорница София Попганчева
Сценография и костюми: Чавдар Гюзелев
Музика: Калин Николов
Участват: Илка Зафирова,Василена Атанасова,Ирини Жамбонас, Христина Караиванова, Пенко Господинов, Петър Калчев, Иво Аръков
ЗОРНИЦА-СОФИЯ ПОПГАНЧЕВА:
Запознах се с автора АНдрю Бовел, докато развивах свой киносценарий в Германия. Андрю освен автор на пиеси е и киносценарист на филми на Баз Лурман, Антон Корбин, филми с участието на звезди от ранга на Мел Гибсън и Филип Сиймор Хофман. Аз не вярвам в случайните срещи. Мисля, че се намерихме. Сприятелихме се и той изненадващо ми предложи да реализирам в България последната му тогава пиеса. Това, че не съм поставяла в театър, не го уплаши, напротив, настоя да прочета пиесата и… това беше. Текстът сам ме повика.
Спектакълът, сигурна съм, ще става все по-добър. Актьорите са феноменално предани на текста, смисъла и вплитат собствената си история в тази на героите по много смел и вълнуващ начин.
Ръка ми подаде директорката на МГТ „Зад канала“ Бина Харалампиева и нейната интуиция, вяра и светкавична решителност. Тя ме покани на среща само час и 45 минути след като оставих пиесата на пропуска едно лято. Както каза самата тя, решението го е взела на секундата след като е стигнала финала на текста. Държа да отбележа, че този сложно конструиран и взривоопасен като теми сюжет вече беше успял да уплаши някой и друг театрален специалист. (Из интервю за novinar.bg)
Аскеер 2013 за водеща женска роля на Илка Зафирова
