Новото издание на „Киномания“ (14 – 28 ноември) ще посвети прожекции на режисьора Рангел Вълчанов и един от доайените на българската анимация Антон Троянов, които починаха през тази година. Това директорът на събитието Оли Груева.

„Решихме да почетем огромното и интересно творчество на Рангел Вълчанов с прожекция на един от неговите най-малко известни филми – „Индия, любов моя“, който е показван само по телевизията“, разказва Груева. Заснетата през 1983 г. документална продукция е една от двете, които той посвещава на индийската култура. Две години по-късно излиза и „Индия завинаги“. „Представянето на филма ще бъде придружено с фотоизложба, на която куратор е Кирил Гоцев. Благодарение на Българската национална филмотека ще покажем снимки от най-първите филми на Рангел Вълчанов, както и от периода му като актьор.“

Творчеството и живота на починалия на 26 февруари Антон Троянов, създател на „Тримата глупаци“ и визията към рубриката на БНТ „Лека нощ, деца“, ще бъде разказано в документалния „Чичо Тони“. Той е последният добавен в програмата на фестивала, който вече наброява 58 заглавия. Филмът е режисиран от Весела Казакова, познатата най-вече като актриса с ролите си в „Мила от Марс“ и „Откраднати очи“.

Антон Траянов е роден в София през 1938 г. Следвал е графика в Художествената академия в Белград. От 1958 до 1990 г. работи с прекъсвания в Отдела за мултипликационни филми на Киноцентъра в Бояна и в Студията за анимационни филми „София“. Бил е преподавател по анимация във ВИТИЗ (НАТФИЗ) и Нов български университет. Антон Траянов е също така режисьор, художник и аниматор на филмите „Дъга“ (1981), „Гледна точка“ (1983), „Пардон“ (1984), „Най-странният“ (1985), „Победителят“ (1985), серии от поредицата „Тримата глупаци в бита и спорта“ (1993) и много други.

Роденият в село Кривина през 1938 г. Рангел Вълчанов, утвърдил се в историята на българското кино с филми като „Слънцето и сянката“, „Лачените обувки на незнайния войн“, „А сега накъде?“ и „Последни желания“ , почина на 30 септември след дълга борба с рака на гърлото. През последните години от живота си той написа три биографични книги: „Всички ще умрем, а сега наздраве“. „Ура! Най-после и онемях!“, чието заглавие е препратка към операцията, при която губи гласните си струни, и финалната „Хем съм сам, хем няма никой“