„Живот с първия мазохист” е автобиографична книга, написана от съпругата на Леополд фон Захер-Мазох – Ванда. Увлекателно поднесен и изтъкан от противоречия, романът представя житейския път на семейството. В духа на BDSM практиките (субкултура, основана на еротичния обмен на власт), съпрузите подписват договор, регулиращ отношенията им, а цитираните желания на графа, известен с влечението си към нестандартни сексуални практики и игри, биха могли да послужат като наръчник за всеки изкушен мазохист.

Докато се носи по сюжета на книгата, читателят ще забележи многократно, че макар да е наречен мазохист, Леполд фон-Захер всъщност проявява към съпругата си различни форми на садизъм. И това не е случайно, би се произнесъл Фройд.

Ученият описва садизма и мазохизма като активната и пасивната форма на една и съща перверзия и твърди, че те се срещат заедно у едно и също лице. Един садист, твърди Фройд, винаги е същевременно и мазохист.

„Излиза, че двамата благородници Донасиен-Алфонс Франсоа дьо Сад и Леополд Ритер фон Захер Мазох са в тясна родствена връзка – едва ли не първи братовчеди, чиято синя кръв е с почти еднакъв състав.”, находчиво отбелязва Росен Тахов в предговора на първото издание на книгата от 1992 г.

Самата Ванда е впечатлена от плахостта и ниското самочувствие на мъжа си, а от друга страна е и шокирана от желанието му да я подтиква към сексуални игри с различни партньори, както и от останалите му по-разкрепостени фантазии. Подчиняваща се на желанията на капризния граф, тя всъщност трябва да играе ролята на негова господарка.

Онеправдана в собствените си очи и неразбрана от света, Ванда фон Захер-Мазох оставя ярка диря с описания от нея живот с първия мазохист.

„Ти му подаваш пръст, за да го спасиш, а той ти грабва цялата ръка. Същото стана с мене от момента, в който от уважение към литературната слава на Леополд се съгласих на компромис и започнах да изпълнявам неговите прищевки. Сега започна да ме моли, да му изневерявам…“
Ванда фон Захер Мазох,
„Живот с първия мазохист“

Леополд фон Захер-Мазох е роден през 1836 г. в Лвов в семейството на полицай. В своите творби той създава персонажи, които се подчиняват на чуждата воля, изпитват наслада от собственото си чувство на безпомощност и от причиняваната им болка.

В Грац, тогавашна Австро-Унгария, Мазох е известен като голям прелъстител и женкар, но в един момент той самият попада в мрежата на Анжелика Аурора Рюмелин, представяща се за Ванда – по името на една от неговите героини. При тях любовта изобщо не идва, но се установяват отношения „владетел – роб“, особено в еротичните игри. Бичове, кожени ремъци, физически мъчения, връзване за дървета. Всичко това е описано от Мазох в най-известната му творба „Венера с кожените дрехи” излязла през 1870 г и донесла му голяма популярност.

Всъщност получава се рядък случай — авторът общува в действителност със своите персонажи. Така постепенно се раждат двете им деца, а “третото” – тайнственото, ще направи името им световно известно – „мазохизмът”. В техните перверзни игри нерядко камшикът е даван в ръцете на гувернантките на децата им, и всичко това е страхотен стимул за писане за Мазох. Нещо повече – без него, той е просто нула, не може да напише нито ред, а следователно няма и доходи в семейството. Следват години с бурни сцени между двамата съпрузи, всеки сменя по няколко любовници и накрая, естествено, се развеждат.

През 1895 г, когато Мазох умира, терминът „мазохизъм” е вече измислен от д-р Крафт-Ебинг в неговия труд „Нови проучвания в областта на сексуалната психопатия”. И до днес смисълът на думата не е променен – изпитване на удоволствие от болката. След смъртта на Захер-Мазох, бившата му съпруга публикува своите мемоари, под псевдонима Ванда фон Захер-Мазох, в които очерня още повече писателя, а себе си изкарва жертва.

В родния град на Захер-Мазох , Лвов, е издигнат негов паметник. Той е разположен непосредствено до „Мазох – кафене”, в което е пресъздадена атмосферата от творбите на писателя. Бронзовата фигура е в естествения си ръст – 170 см. Но тя крие неочаквани изненади. На гърдите на статуята е монтирано увеличително стъкло, чрез което може да се разглеждат еротични картинки. Ако бръкнете в левия джоб на панталоните на Мазох можете да се докоснете до неговия „жезъл”.