На 17 септември 2013 от 18.00 часа ще бъде открита самостоятелна изложба на художничката Калина Атанасова под подслов „Пловдивски романс“. 20 платна ще бъдат експонирани в новото пространство на галерията на бул. Шести септември 144, Левъл център (срещу площад „Съединение“). С тази изложба галерия „Жорж Папазов“ ще участва в поредното издание на „Нощ на музеите и галериите“, 2013 – 20 септември.
Почитателите на Калина Атанасова ще имат възможност да се срещнат с една богата колекция от картини, рисувани близо две години специално за изложбата. Ще бъдат представени пейзажи и фигуративни композиции:
„Пловдивски кокони“, „Старият калдаръм“, „Сватбен портрет“, „Онази малка уличка“ … Авторката ще бъде сред своите гости, за да разказва, само както тя умее, за творческия си път и за всяка една от своите творби.
За Калина Атанасова
Калина Атанасова е утвърден пловдивски художник. Многобройни са изложбите й у нас и в чужбина. Нейни картини има в Токио, Истанбул, Лондон, Варшава, Торонто, Париж, участвала е и в много биеналета на сатиричната живопис в Габрово в Дома на хумора, на пленери в Македония, на морето и в Родопите.
Авторката е от онази рядка и ценна категория творци, просветени и посветени на красотата. Всепроникващият й позитивизъм се среща във всяка експресивна мазка и щрих, и за удоволствие на зрителя с леко намигване, елегантно и естетски използва гротеската, нейния любим поглед върху света.
Красимир Линков, изкуствовед, директор на ГХГ – Пловдив:
„Светът в картините на Калина е такъв, какъвто ни се иска да го виждаме – богато цветен, опростен, по детски наивен, малко ретро, малко гротеска, леко шаржиран. В него времето е спряло, а се движи само настроението – от картина в картина. Няма бъдеще, защото настоящето е завладяно от очарователни образи, които не познават драмата на еволюцията, а са видима част от един умиротворен и хармоничен божествен ред. Калина постига особена близост с природата, защото не произвежда видимото, а само неговото отражение върху себе си.
При наличието на много детайли, това не са пейзажи с природни състояния или изучаващи модела портрети. Тайната на стила й се крие в съзерцанието на собствени образи – дъждовните капки опъват искрящи линии от небето до очакващата ги трева, която избуява още, докато я гледаме; дърветата танцуват не под порива на вятъра, а защото са живи и израстват пред очите ни с порив за живот; къщите се кипрят като портрет на техните обитатели; излезлите на разходка жени са застанали насред разговора си, защото времето е спряло в тяхната младост; калдаръмените улички се промушват покрай цветни фасади с тайнствени порти и водят до хоризонта на живописното пространство.
При Калина сходството с реалните форми е привидно – когато рисува планини, те се извисяват високо, долините се врязват дълбоко, пътеките се извиват, губят се и пак се показват, облаците подчертават свежестта на небето, комините се издигат след пушека си. Това е свят само от картини. Той никога няма да остарее и винаги ще бъде толкова реален, колкото истински са чувствата, които са го създали и сетивата, които го възприемат. Той мирише на вятър, на дъжд, на пролет, на цветя, на стари мебели, брюкселски дантели и кожи от лисици.
Той се усмихва, чрез усмивката на Калина.“
