Запустели ниви, разбити улици, безхаберни, безпарични и безпринципни пиячи, хитреещ наравно с останалите си събратя свещеник, заминали на гурбет или емигрирали сред читавите, пенсионери хранещи се с хляб и евтин салам на вересия. Тази е общата картина, която ни рисува автора на „Руският съсед“, а картината е на българското село Ново Плодородно.

Както във всяка добра картина, освен общия план има и други слоеве, за да е завършена творбата. Има го честния (и бедничък) интелигент – любител на правдата и книгите. Хубавата, но не и фатална жена се явява в образа на овдовялата съдържателка на местния магазин, а по чудното съвместителство на сюжета и селска библиотекарка. Подтиснатия, безгласен от чувството за вина, и за това изпълнителен пролетарят в лицето на Зика, както и превъзпитания, честен и отказал се от привичките на своите циганин Мирчо, допълват картината на обикновеното българско село.

А къде са наистина злите, къде са плашещите, къде са биячите, крадците и мошениците, без които обществото би съградило истинска утопия, ще запитате вие? Има ги, едър и толкова зъл с онези под него, колкото сервилен с другите над него. Запознайте се моля с пенсионера Стефанов, съветски руски говорещ и правилно мислещ възпитаник, проводник на съветската репресивна култура от преди, обучен и готов да властва (когато му дойде времето) и сега.

Руският съсед втора част

Кукличка, а в нея изненада, а в нея …

Весело-тъжно реди пред нас образите на своите герои Вешим – чудомирови по-скоро, от колкото йовкови селяни и тяхното общество, с неговото скучничко ежедневие и унищожителни пороци. Дивната циркулация на парите в селската икономика (магазин, кръчма, църква, пункт за залагания), дребния кръчмарски хазарт и една игра на „Монополи“.

И тъкмо когато свикнеш да се усмихваш на уж пасторалната картинка с дребните пукнатини по глазурата, ето го и новия съсед. Новия съсед е от „новите“ руснаци – възпитан, любезен, усмихнат, за разлика от копоите си. С думи благи и кротки досущ като добър християнин той превзема сърцата на новите си (съ)селяни, а с машинации, политическо влияние и пари под масата, бавно но сигурно превзема и живота им.

***

Тъжнотия. Това се излива пред читателя на „Руският съсед“, колчем премине първите 50 страници. Автора много правдиво описва политическата реалност в България, където са на власт „приятелите“ и техните приятели. Страната на „Големия шлем“, зомбираните от евтиния алкохол мъже (и жени), успешно дезинформирани от долнопробните и лъжливо-услужливи медии, ловко направлявани от бивши агенти на българските и съветски Служби.

Но пък ги има мислещите, макар и безгласни персонажи, които се надявам да се превърнат в скромните герои, които ще се изправят срещу намеците на властта, дори когато са увити около оловни тръби. Красивите, мислещите „лумпени“ обединени около книгите (и интернет).

В „лудите“, в тях е надеждата днес. А дали ще спрат колонизацията на „Руския съсед“, който бавно превзема село „Ново плодородно“, а и за неговите методи на борба, за тях ще пиша в третата дозичка книжнина.

Да, рано е за обобщена критика, но сякаш автора прекалява с набиването в очите ни на романа „Мъртви души“, все пак читателите на Вешим не са като читателите на „Работническо дело“ или зрителите на ТВ7/Алфа/СКАТ и прочее.