Изкуство ли е да нарисуваш портрет или изваеш статуя за тиранин? Изкуство е понятие разтегливо, като ластик. И Пикасо и рисуващите графики за дребни суми, които просто висят в нечий дом, все създават изкуство, може ли и редно ли е да ги разделяме, а как?

Истории за злодеи
При книжнината, музиката и киното обаче не е толкова просто. Това са изкуства, които умеят да променят представите на хората, за нещата които описват.

Уж всички знаем, че престъпниците не са джентълмени, Робин Худ и веселата му дружина са били всъщност крадци, но добре написани книги и въздействащите филми променят представите ни. Уж също знаем, че кръстниците на мафията не са симпатяги, но добрата игра на Марлон Брандо в „Кръстникът“ им добави един ако не магически, то приемлив образ.

Разбира се по отношение на приемливия образ, за мафията в САЩ, вината е преди всичко у Марио Пузо, който пръв пидаде на страшните убийци, рекетьори, сутеньори и крадци – образ на обществени защитници, които играят малко по-твърдо с богатите, но иначе не са лоши момчета.

Към всички тези размисли ме подтикна книгата на Огнян Стефанов (същия, когото пребиха с метални пръти, заради публикации в новинарския сайт, който ръководи) „Мафията от КГБ до ДС“.

Много въпроси имам, най-вече към себе си
Изкуство ли е да пишеш добро или лошо за престъпници? Има ли политиката място в сайт за изкуство? Изкуството възмишено ли трябва да бъде или може да се отърка у ежедневното без да загуби статуса си?

И все пак
Изкуство ли е да нарисуваш твориш за тиранин, без значение дали творбата буди нечия съвест или е чиста пропаганда? Не знам.

Трябва ли да пишем за този тип изкуство? Моля за вашето мнение.