Днес се чувствам като Нютон, в анекдота как е открил гравитацията – седял си той в полето и изведнъж – туп ябълката на земята и бум идеята в главата. Добре е направил, че е разказал такава нелепа история, нелепиците се помнят лесно и още по-лесно се усвояват от масите. Ябълка, поле, гравитация, Нютон. Това го знае и най-заспалия тройкаджия в училище, защото е красива история за просперитета.

Ами така де – може утре и ти просто докато си зает с мързел да откриеш нещо толкова фундаментално като гравитацията, демокрацията или каквото е останало за откриване, че много народ иска да го има в учебниците на децата. А може да дойде задъхан костюмар и да ти съобщи, че си изгубения пра-пра-пра-внук на американски милиардер, който си няма никакви наследници и са решили да ти харижат парите на теб. Може, защо да не не може? Пък и ако откриеш нещо като гравитацията ще те канят по телевизиите и в нощните клубове, а меркантилните кифли ще ти се лепят като алчна хубавица на джип за сто хиляди.

Та пътувах си аз днес в метрото и забелязах, че съотношението мъже и жени е приблизително 1 към 3. Подхвърлих това като въпрос на жената – защо в метрото пътуват повече жени, от колкото мъже, а тя взе че ми отговори.

– Защото мъжете пътуват към работа с коли.

И изведнъж сякаш ми махнаха качулката от очите, сложиха ми очила с подходящ диоптър и ми дадоха ключ към шкафа със знанието. Жените ходят на работа с метро, а мъжете се возят в коли. Просто и ефективно като гравитацията. Жените знаят защо и мъжете знаят защо. Мъжете, ама тези без мен.

Аха, ето защо онзи младеж от видинско с когото работех преди 10 години бе толкова щастлив, че след 6 години (за един 24 годишен млад мъж това е целия му трудов опит) спестявания вече си има приличен (десет годишен) автомобил и може да си търси жена. Човека си го казваше гордо и откровено. Той е имал план и ключ към знанието, а аз го мислех за будала. Будалата съм бил аз.

След това започнах да прехвърлям каталога от жизнен опит – спомени, разговори, наблюдения, мисли … мъжете пътуват с коли, мъжете пътуват с големи коли, мъжете пътуват с бързи коли.

мъжкарски автомобил

мъжкарски автомобил

Ха ето един спомен – преди доста години се забивах с мацка в някакъв чат и тя ми писа – чакай ме …, на което отвърнах че не шофирам и честно казано срещата след час не струваше нищо. Сигурно съм обърнал внимание на това и съм мислил по въпроса, но да си призная бях толкова зает да се гоня с млади момичета, че едва ли е било дълго умуването.

Чакай малко – друг спомен! Преди две седмици имах среща с приятел и бизнес партньор, на която той дойде с метрото. Бе щастлив като момче в женска баня, защото обикновено пътува със спортен автомобил или джип. Да но, както отбеляза той, докато шофира из задръстванията хаби нерви и гориво и си е сам в колата, а в метрото около него пърхат десетки млади и хубави (кой ти обръща внимание на старите и грозните) жени, може да си разглеждаш на воля, а ако ти стиска да опиташ и да си поговориш.

Добре де, а дребните мъже в големите коли и онези приказки за компенсирането на размерите? Пък някои доста едри мъже се возят в огромни коли, те може би не компенсират, а демонстрират. А подходящите за едните и другите жени реагират на визуалните стимулации.

Заставам на прозореца е гледам автомобилите и дам – някои от тях имат странна фалическа форма. Направо са си фалоси с фарове за дневно шофиране.

Обаче в някои фалически автомобили пътуват жени. Издокарани. Да не би феминистките да грешат, а в онези фродистки истории, за някои жените дето пък искали да си имат фалос, за да го натаковат на света да не са толкова сбъркани?

О, никакъв Нютон не съм. Той е разбрал сложните зависимости на вселенските закони и ги е обяснил просто, а аз виждам фактите и то не всички и не мога да изведа никакъв смислен извод. За това и ще си направя чай и ще ходя да наблюдавам хубавите жени в парка, а следобед нека намине някой костюмар, за да ме зарадва с милионите на някой пра-пра-пра-пра-американки дядо. Може пък и да дойде, нали?