Стар виц твърди, че в Русия не обичат да бързат, за това октомврийската революция избухнала през ноември.
Навярно във връзка с годишнината от последния успешен преврат в руската история (7 ноември), който е известен и като „октомврийска революция“, група млади хора са боядисали един от най-грозните паметници в София – този пред сградата на БСП на ул. Позитано №20. Акцията разбира се е политическа, има ясна цел – осмиване на бутафорните герои на един трагикомичен преврат, който по ирония на съдбата е и последния успешен в българската история.
И още малко политика
От упор, срещу свободата.
Едва ли има човек в България, който да не е в течение с политическите трусове в страната ни. Масовите протести от лятото, както и студентските от последните дни на октомври и началото на ноември, разчитат на хумора, за да осмеят (а не омаскарят) недъзите на политическата система, а чрез нея и на самото ни – без съмнение за мен – болно общество.
Хитроумни плакати със закачливи послания, флаш моб, пърформанс, а от днес и боядисване във весели цветове на един грозен и плашещ паметник – това са „оръжията“ срещу политическата система, на бунтуващите се срещу статуквото. Тези „оръжия“ са средството за борба, които подкрепям, за сметка на куршумите, тоягите и страха, които пък са любимите на властта, която „с кръв е взимана, с кръв ще се дава“.
След политиката – за изкуството и неговата уродливост
В София, както и в повечето българския, а и не само български градове, има много грозни и неуместни паметници. Този на българските партизани, които са изобразени по време на сражение е сред най-грозните, наред с този на св. Климент Охридски, който е изобразен по изключително бутафорен начин в градинката между Софийския университет, носещ неговото име и българското Народно събрание.
Освен това град София може да се „похвали“ с „Петоъгълния (цензура)“ пред НДК, „Паметника на въоръжените хора“ известен и като Паметник на съветската армия в Княжевската градина и „Братската могила“ пак посветена на същите завоеватели. Грозотата от времето на социализма у нас не е само в панелните комплекси, а и в завещаните ни паметници, които претендират да бъдат изкуство. Наша задача е да направим средата в която живеем по-човешка, цветна и приятна, паметниците не бива да са изключение, без значение чии чувства ще бъдат наранени. За това и подкрепям боядисването на паметника на въоръжените хора (на съветската армия) като американски супергерои, както и по-късното боядисване в розово.
И отново за политиката в паметниците и паметниците на политиката
Дебат и вероятно „поправка“ и преосмисляне заслужава и грозния, плашещ и неуместен паметник на една от най-ярките личности в българската история – Стефан Стамболов. Вместо достоен паметник, в центъра на града има една огромна глава, разсечена със сабя – начина по който е убит. Навярно поръчителите на паметника (несъществуващата вече икономическа групировка Мултигруп) са искали да дадат ясно послание – който се противопоставя на интересите на онази могъща източна страна, ще понесе последствията.
… А защитника на българите Вито Позитано, навярнно се усмихва на украсата на грозния паметник на улицата носеща неговото име.
