Винаги съм имал особено отношение към дефинициите за изкуство. От една страна е важно да обясниш на друг човек онова, което те вълнува. От друга страна дефинирането на абстрактни неща като изкуството е вид осакатяване. Да дадеш определение за нещо свързано с изкуството е като да дадеш определение за човек. Ако опишеш жена като висока и стройна, с приятен слънчев загар и буйни коси ще насочиш мъжките помисли в една посока, пък ако добавиш – свободно движена от вятъра ефирна рокля на малки листенца, които сякаш шумят докато ходи, мисълта ни ще тръгне съвсем на другаде.

Това е и причината да отворя възприятията си, за всяка проява на изкуството на улицата, защото то е живо.

Гледах днес паркиран до офиса автомобил, чийто собственици се закачат със Зелената зона, чрез покривалото му, та се замислих за галещата и дразнещата част от видимото на улица изкуство.

Улично изкуство или начин за себеизява?

Улично изкуство или начин за себеизява?

Има графити политически (виж галерията) или просто драсканица, обиди към някой футболен отбор или просто към съседа. Са ли изкуство? Защо пък не? Нима музиката на Вагнер не е изкуство, макар че ме дразни по-силно от „хит“ на пищна девойка с едно име.

Това е и причината да обиколя наоколо и да събера малка колекция от закачките на улицата, които облагородяват града и бита ни, или пък го правят още по-гаден и подтискащ. Няма еднозначен отговор.

Възхитих се и от хитрия ход на ЧЕЗ с електрическите табла. Красивите картини спират разлепващите плакати на поредния концерт, правят града по-поносим въпреки изпотрошените плочки на тротоарите и порутените фасади на сградите.

Изрисувано електрическо табло

Изрисувано електрическо табло

И фирмата доволна (не плаща всеки месец за почистване на таблата) и обществото. Симбиоза между фирмения и обществения интерес – едно истинско проявление на гражданското общество (дискретно почистване на гърлото от залата).