Това не е статия посветена на политика, а за нас гражданите и отношенията ни с бизнеса.
Обикновените хора срещу лошите фирми
Групите за натиск са част от механизмите на гражданското общество, но те не действат само срещу политиците, а са начин да се опълчим срещу лошите практики на бизнеса, който отказва да бъде отговорен. Мнозина знаят, че повечето англичани, шведи, канадци и изобщо хора от страните с развито гражданско общество няма да си купят кецове, фланелка или телефон, ако знаят че производителя му използва детски труд или работниците се трудят в лоши условия.
За тези които не знаят – повярвайте, така е. Ще откажат, дори ако продукта е осезаемо по-евтин от този, при производството на който се спазват етични стандарти към природата и хората. Ще откажат, дори ако само един от елементите по веригата е компрометиран.
Например да вземем клин, за практикуващите йога. Той е ушит в България, плата е изтакан в Турция, а памука е египетски. Всеки един производител по веригата предоставя стандарт, че работи етично по отношение на природата и работниците му се трудят в достойни условия. Търговеца ги продава на изложение в Лондон, а там купувачите са взискателни. Стоката не е евтина, но те знаят за какво дават парите си, а именно за достоен труд на хората по света, а достойно трудещите се в страната си хора не стават емигранти в страната на мъглите.
Умно, нали?
Това е нагледен пример, как с дребни действия обикновения човек може да променя живота на хиляди хора, живеещи в далечни страни на хиляди километри.
Групите за натиск са слабо познати у нас, но са нещо нормално в „запада“ от който се стремим да стане част, за това трябва да се научим да ги използваме и тук.
А сега да поговорим за технологии.
От няколко месеца е ясно на всеки заинтересован, че usb стандарта е компрометиран. Заради пропуск в архитектурата на технологията, вирусите могат да заразяват компютри, таблети и телефони без да бъдат засечени от антивирусни програми и специализирания хардуер (за големи и сложни корпоративни и правителствени системи).
За проблема се знае от месеци, пише се и се говори в специализирани и в общи новинарски медии. Но индустрията общо взето изчаква.
Решаването на проблема изисква инвестиции и не е ясно какво ще се случи по-късно, за това производителите са заели изчаквателна позиция – предпочитат проблема да бъде решен от другиго, а те да платят малко, за да използват вече намереното решение.
И тук е ролята на гражданското общество и групите за натиск.
Двамата компютърни специалисти Адам Каудил и Брандън Уилсън са публикували в GitHub голяма част от програмния код с аргумента, че информацията трябва да е публична и да не се крие. Според двамата инженери по този начин хората ще могат да се защитят.
Разбира се под хора имат предвид специалисти, които могат да намерят решения на проблема, вместо да чакат големите фирми да се задвижат.
Публикуването на кода е опасно и точно тук е ролята на групите за натиск. Вече няма оправдание за производителите да се скрият – опасността вече е увеличена в пъти, „ножа“ е на масата и всеки може да го вземе.
Групи за натиск в България
Ние изоставаме. У нас от години си работи незаконния лифт до Седемте рилски езера, а няколко поредни министър председатели (Станишев, Борисов, Орешарски) се качват демонстративно на него пред журналисти, за се надсмеят на обществото.
Една година протести не успя да свали правителството на Орешарски, но пък няколко дневни протести срещу цената на електричеството свали правителството на Борисов.
У нас повечето централи на твърдо гориво (ТЕЦ) нямат филтри или те се изключват нощем и хиляди хора страдат заради замърсения въздух.
В София самолети могат да излитат и кацат по всяко време на денонощието, без значение дали пречат.
Тротоарите в България са или безплатен паркинг или в ужасни дупки, така или иначе са неизползваеми.
Групи за натиск могат да започнат да изискват за начало от институциите да работят по-добре, а на следващ етап да сторят и същото с фирмите производители на някакви стоки и с търговците, които да доказват, че стоката е произведена при добри условия на труд.
Имаме нужда от цивилизованост, въпросът е дали е се цивилизоваме сами или ще чакаме да ни цивилизоват.
